Англосаксонският пенсионен модел се нуждае от радикално преосмисляне

Добрите пенсии финансират добра инфраструктура. Добрата инфраструктура плаща за добри пенсии. Тази решаваща връзка се забелязва само когато и двата и елемента изчезнат - както установяват САЩ, Великобритания и няколко други държави. След като до голяма степен отмениха корпоративните пенсии с фиксиран доход от миналото, сега те се борят да превърнат фрагментираните индивидуални пенсии в дългосрочните инвестиции, от които техните спестители и икономиките се нуждаят. Това е жизненоважно, но няма да е лесно, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Като се има предвид продължителността човешкият живот, пенсионните спестявания са естественият източник на капитал, който може да бъде обвързан за 30, 40 или 50 години. В замяна те печелят премията, която идва от волатилните или неликвидни активи, което е още по-ценно, когато лихвените проценти са ниски. Но както управителят на Английската централна банка Андрю Бейли отбеляза в своя реч, нещо се обърка. „Живеем във време, в което изглежда няма недостиг на съвкупни спестявания, но инвестициите са слаби“, каза той. Пенсионните фондове в Обединеното кралство влагат само 3% от ресурсите си в непублично търгувани акции.

Обединеното кралство се надява да се справи с този проблем чрез облекчаване на регулациите, позволявайки на пенсионните фондове с фиксирани вноски - при, които физическите лица носят инвестиционния риск - да държат по-неликвидни активи, както и чрез разхлабване на тавана върху таксите, за да се стимулират сложни инвестиции като тези в инфраструктура. Но дори такива промени да нямат непредвидени последици, те няма да отговорят на основното предизвикателство на фрагментираната пенсионна система, при която решенията се падат на хората и е трудно да се обвърже продължителността на живота им с активите, които притежават.

Време е да помислим за по-радикална трансформация, отвъд пенсии, осигурявани от работодателите, към големи, постоянни схеми, които могат да влеят пари в инфраструктурата и частния капитал, ако това има смисъл. Традиционни пенсионни фондове за държавни служители и държавни инвестиционни фондове (като Temasek в Сингапур) вече правят това. Не става въпрос за това кой поема инвестиционния риск - за добро или лошо, фиксираните вноски ще останат - а как се управляват парите.

Погледът към възможностите, които имам като служител на FT чрез неговия пенсионен план с фиксирани вноски, изяснява трудностите. Съществуват около 200 различни дялови, облигационни и имуществени фондове от редица доставчици, управлявани активно или пасивно, обхващащи различни региони на света. Всички те показват вчерашната пазарна цена. Изборът е оставен на обикновения човек.

Това създава поредица от проблеми. Най-добрите инвестиционни мозъци в света прекарват деня си, опитвайки се да разберат кой актив или регион ще се представи по-доббре. Човекът няма шанс - въпреки че те може да изберат да избегне всеки вариант, който изглежда рисков.