Индустрията е един от големите замърсители на околната среда с дял от 25% от глобалните емисии въглероден диоксид. Три са тежките индустрии, на които се падат 70% от емисиите от сектора - химическа, стоманена и циментова, пише в коментар Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Стоманодобивната индустрия емитира 2,6 гигатона въглероден диоксид годишно, което е повече от емисиите на транспортния сектор. Този сектор е най-големият потребител на въглища, от които произвежда 75% от нужната енергия. От въглищата се произвежда и кокс, необходим за производството на стомана от желязната руда.
На пръв поглед изглежда лесно да бъдат изпълнени целите за опазване на околната среда - орязване на емисиите в индустрията ще допринесе за съществено намаление на въглеродния диоксид. Но реалността е съвсем различна - на този етап технологии за намаляване на емисиите в тежката индустрия са в много ранна фаза на разработка.
В плана за устойчиво развитие на Агенцията тежката индустрия трябва да намали своите емисии с 90% до 2070 година. Много фактори обаче правят трудно постижима тази цел. Част от производството например разчита на огромни количества топлинна енергия с висока температура, която не може да бъде осигурена по друг начин, освен с изкопаеми горива.
Производството на тези индустрии е от ключово значение за живота ни, но в някои сектори, например в строителството, което използва 50% от произведения цимент и 30% от стоманата, може да се помисли за алтернативни материали и нов дизайн на сградите, които да намалят като цяло производството на тежката индустрия.
В момента в много държави по света има стимули за намаляване на емисиите от индустрията. Такъв например е схемата за търговия с емисии (ETS) на Европейския съюз. Подобен план има и Китай, но тяхната програма още не е заработила и няма яснота кога точно ще включи индустрията в него.
Другите мерки за индустрията включват подобряването на енергийната ефективност и подобряването на съществуващите технологии. Правителствата в много държави подкрепят проекти за развитие на чисти технологии, сред които за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и за употребата на водород.
Но анализите на МАЕ показват, че тези усилия не са достатъчни, за да предизвикат трансформацията на тежката индустрия и намаляването на емисиите въглероден диоксид. Като цяло усилията за намаляване на емисиите няма да повиши съществено цената на произведената продукция.
Например отражението върху автомобилите ще бъде повишаването на цените с пренебрежимите 0,2% заради екологичните мерки при производството на стомана. Повишаването на разходите на циментовата индустрия пък би повишило цената на строителството с около 0,6 на сто.