Ролята на Фед като водещ регулатор в САЩ изкривява икономическото възстановяване

Както моите колеги отчетоха, неотменното пристрастие на Фед към собствениците на активи се комбинира с предпочитанията на финансовия сектор към размера, за да доведе до много изкривено възстановяване. Това бе от полза за големите компании, дори тези с неинвестиционен рейтинг, за сметка на малкия бизнес, включително финансово стабилната част от него. То също така облагодетелства богатите хора спрямо средните домакинства. След 2008 г. икономическото възстановяване съжителстваше с така наречената „масова рецесия“. Днес го наричаме K-образно възстановяване.

Както и да наречем възстановяването, политическата реакция едва ли ще бъде положителна. Това развитите е неблагоприятно за демократическите президенти. Точно както Барак Обама наследи Голямата рецесия, Джо Байдън навлиза в Голямата пандемия. В случая на Обама ответната реакцията спрямо неговата икономика на две скорости предизвика популизма на Чаеното парти, който в крайна сметка попречи на президенството му. Не се случиха много фискални инициативи след първоначалния му стимул от 787 млрд. долара през февруари 2009 г. Това означаваше, че Федералният резерв трябваше да продължи работата по поддържането на икономиката на повърхността. През 2013 г. председателят на Фед Бен Бернанке обяви планове за намаляване мащаба на програма за изкупуване на облигации на централната банка, известна като количествено облекчаване. Той бързо беше принуден да даде заден ход, след като финансовият пазар реагира истерично.

Байдън би могъл да се озове в подобна двускоростна икономика. Миналия месец Конгресът одобри стимул от 900 млрд. долара, който ще осигури повечето безработни американци до март и ще изпрати еднократни чекове от по 600 долара на лица, които печелят под 75 000 годишно. Но шансовете на новоизбрания президент да прокара далеч по-голям пакет за възстановяване, след като встъпи в длъжност, изглеждат малки. В контраст с това, Джей Пауъл, председателят на Фед, заяви, че подкрепата на централната банка може да бъде неограничена. Тя ще продължи да изкупува по 120 млрд. долара дълг на месец в обозримо бъдеще.

Ето ги потенциалните семена на следващата популистка криза в Америка. Фед обещава да направи каквото и да е необходимо, докато американските политици изглежда малко вероятно да се споразумеят за фискалната политика. Правилното положение на нещата, както Пауъл непрекъснато напомня на Конгреса, е обратното. Паричната политика е груб инструмент, докато фискалните разходи могат да бъдат насочвани към онези, които се нуждаят от тях, и така да помогнат за повишаване потенциала за растеж на Америка.

Уви, очертава се Фед да остане водещият регулатор. Това би било едновременно пропусната възможност и сериозна опасност. Възможността е свързана с това правителството на САЩ да взема назаем дългосрочни средства при почти нулева лихва и да ги инвестира в производствен капацитет. Опасността от неправенето на това може да се изрази с просто уравнение: количественото облекчаване минус фискални действия е равно на популизъм.