Подобна оптимистична увереност е най-неуловимата съставка на икономическия растеж, но тя е не по-малко важна за него. Вярата в добрите времена може да стимулира потребителите да правят по-големи покупки, бизнесът - да инвестира в по-голям капацитет, работниците - да се обучават за по-добри работни места; а семействата пък - да имат повече деца. Всичко това би допринесло за траен растеж.
Това е оптимистичният сценарий. И така, какво може да се обърка? Много неща биха могли, от които най-непосредственото е политиците да се паникьосат и да охладят възстановяването, преди то да се е превърнало в бум.
Във Великобритания двадесетте години на миналия век изобщо не бяха "ревящи" поради катастрофалната монетарна политика: решението за възстановяване на предвоенния фиксиран курс на паунда към златото. Днес все още манията за твърди пари далеч не е изкоренена. Преждевременното монетарно затягане е най-голямата заплаха за новите Бурни 20-те години. Веднаха след нея се нарежда потенциалната внезапна фискална консолидация.
Друг риск е икономическото доверие, да не говорим за оптимизъм, така и да не се появи. Въвеждането на ваксинацията може да се сблъска с проблеми или да отнеме твърде много време, или пък нови мутации може да означават, че вирусът ще продължи да бъде дебнеща опасност, караща хората да се държат предпазливо в своя социален и икономически живот.
Дори ако пандемията бъде победена, психологическите щети от безпрецедентните събития през изминалата година може да направят хората трайно по-предпазливи. През оригиналните Бурни 20-те години либерализмът и невъздържаността от всякакъв вид - от финансите до сексуалните нрави - получи впоследствие отпора на засиления консерватизъм, изразен например от сухия режим.
Най-голямото безпокойство обаче трябва да бъде това, че голяма част от икономиката - и от обществото също - е твърде омаломощена, за да се включи в партито.
Днешните високи средни нива на спестяване не са повсеместни: въпреки че хората, които нямат възможност за харчене, трупат резерви, тези, които не могат да работят, изчерпват и без това оскъдните си заделени средства. Временните помощи за бизнеса успяха да предотвратят фалитите, но много компании ще продължат да бъдат твърде затънали, за да станат отново жизнени. Пак да кажем, зад икономиката се крие психологията. Много хора ще скърбят за загубените си близки и ще преживяват шока от изолацията в продължение на много години.
Всичко това изисква мерки, които да гарантират, че хората усещат подкрепата на икономическата и социалната системи. Тъмните ъгли, разбира се, бяха също толкова характерна черта на предишните Бурни 20-те години, колкото и блясъкът на повърхността им да бе в стил Великият Гетсби.
Преди век въпросното десетилетие завърши лошо. Този път можем да се справим по-добре - не чрез обуздаване на хедонистичния порив, а като го направим по-масов. Когато най-накрая настъпи време за празнуване, нека всички дойдат на партито.
преди 3 години Основанията за растеж сега изглежда са напълно неоснователни, защото след WW1 има демографски бум особено в годините от 1919-1930 и той е основен двигател на търсенето на всякакви стоки, услуги както и на бум в строителството... Докато сега има рекорден демографки срив, който ще доведе колосален срив търсенето на всякакви стоки както до пукане на имотния балон... Никой не инвестира днес в почти нищо - всеки спекулира, че винаги ще се намери по-голям *** на който да продаде апартамента, който е купил за инвестиция, всеки се надява на тесла и биткойн и други такива пирамидални структури, нищо, че те имат нулеви или отрицателни печалби, но докато има нови балъци, на които да продадеш всеки мисли, че е гении... Но все пак има едно подобие между 20-те години и днес и това е Ваймарската република и ваймарската хиперинфлация, която предстои да се случи много вероятно в периода 2023-2025. 20-те години на 21 век ще са десетилетие на рекорден ръст на цените и рекорден срив на икономиката... Голямата инфлация почти е тук, ако съдим какво се случи с цената хляба и парното тази година... отговор Сигнализирай за неуместен коментар