Биогорива срещу водород: накъде ще поеме бъдещето на транспорта?

Лошите перспективи за електрификацията в авиацията, корабоплаването и камионите

В други части на транспортния сектор електрификацията все още не може да намери своя път към бъдещето. Батериите ще бъдат твърде тежки за търговски полети поне през следващите 20 години. Като се има предвид, че средната продължителност на експлоатационния живот на самолетите е 30 години, повечето машини все още биха зависили от настоящия дизайн на двигателя до 2050 г.

Транспортът на дълги разстояние е изправен пред подобни предизвикателства, като е малко вероятно някоя нова батерия да разполага с достатъчно капацитет за съхранение, за да пренесе 200 000 тона през океана с едно зареждане. 

Сегментът на камионите също се нуждае от възможност за голям пробег с едно зареждане и сериозен капацитет на батерията, за да може електричеството да се конкурира с дизела.

Проблемите на биогоривата

Биогоривата също се сблъскват с редица проблеми. Обезлесяването, което съпровожда развитието на тази индустрия, представлява само част от пречките пред по-широката употреба на този тип горива. Биодизелът, например, има по-висока въглеродна интензивност от дизела. Като се добавят към това и множеството скандали, не е изненадващо, че лечението всъщност се оказва по-лошо от самата болест.

Повечето прогнозни модели за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5-2 градуса по Целзий, разчитат на значително усвояване на биогоривата. Всеки изгорен литър биогориво задържа равно количество изкопаеми горива в земята. Въглеродът също се отделя при изгаряне на биогорива, но той се абсорбира от атмосферата и така процесът може да се повтори без кумулативните щети, които изгарянето на изкопаеми води би нанесло.

Това обаче не прави биогоривата въглеродно неутрални - необходима е енергия за превръщане на суровините в такъв тип гориво. При използване на отпадъчни материали могат да се постигнат до 90% икономии на емисии. Европейските култури като маслото от рапица обикновено постигат близо 50% икономии.

И тъй като разгръщането на инфраструктурата, свързана с електрификацията, отнема време, биогоривата могат да намалят емисиите незабавно там, където е най-необходимо.

транспорт

Биогорива за авиацията, корабоплаването и камионите

Авиацията може скоро да последва пътния сектор, движен от националните ангажименти за смесване на биогорива с петролните смеси. Норвегия стана първата държава в световен мащаб, която въведе задължения в тази насока по-рано през годината. Германия и Швеция наскоро започнаха законодателни процедури за определяне на годишни намаления на емисиите на доставчиците на авиационно гориво. Финландия, Нидерландия, Франция и Испания се намират на различен законодателен етап от въвеждането на подобни регулации.

В същото време подобни политики при корабоплаването липсват, въпреки че от началото на тази година Международната морска организация въведе нов глобален лимит за съдържането на сяра в горивата от 0,5% тегловни проценти (m/m). Това подтикна производителите на кораби да се пренасочат към нови, по-чисти технологии. Лидерите в индустрията посочват, че първите кораби с нулеви емисии трябва да влязат в глобалния морски флот до 2030 г.

Водородът

Европейските политици възлагат големи надежди на зеления водород. Въпреки че в момента този пазар не съществува, амбицията е да нарасне до 10 милиона тона до 2030 г.

Високата енергийна плътност на водорода и ниското му тегло го правят основният кандидат за декарбонизация на транспорта на дълги разстояния. Като се има предвид, че добавените нови мощности соларна и вятърна енергия вече доста често са по-евтини от изкопаемите енергийни алтернативи и цените им ще продължат да падат, има причина за оптимизъм и около водорода.

Зеленият водород е все още около 3 пъти по-скъп от много други енергийни източници, като природния газ и въглищата. Загубите от неговото генериране означават

Бележките под линия се отнасят за теоретичния потенциал на водорода. Зеленият му вариант все още е около 3 пъти по-скъп от еквивалента от природен газ или въглища.

Съхранението му под високо налягане е съпроводено от дълъг списък с мерки за безопасност. Самолетите и корабите, които ще могат да работят с него, тепърва ще бъдат представени, а инфраструктурата все още няма необходими мащаб.

Всеки от тези недостатъци се очаква да бъде решен с времето.

Въпреки че екологичните характеристики на водорода го правят привлекателен за индустриалните потребители, включително за собствениците на кораби и петролните компании, газът е далеч по-малко плътен от другите горива, което означава, че е необходим повече капацитет за съхранение на горивото на борда на плавателния съд. Поради тази причина за момента водородът изглежда по-лесно приложим при плавателни съдове, опериращи на къси разстояния.

Също така цената на зеления водород е между четири до осем пъти по-висока от тази на стандартно корабно гориво с ниско съдържание на сяра, сочат изчисления на DNV GL. Има и други видове водород, които са по-евтини от зеления, тъй като се генерират чрез изкопаеми горива. Зеленият водород се очаква да поевтинее през следващите няколко десетилетия, тъй като цената на възобновяемата енергия и електролизаторите се понижава устойчиво.

За да може обаче компаниите да инвестират масово, трябва да се изгради инфраструктура за зареждане с гориво, както и електролизатори, компресори и хранилища за водород, резервоари и газопроводи.