Петролните пазари гледат с надежда прага от 60 долара за барел през 2021 г.

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

Живеем в бурни времена и пазарът на петрол е само отражение на това. През последната година търговията с „черно злато“ премина през някои необичайни върхове и спадове, водена от коронавирусната пандемия.

Здравната криза и породените от нея икономически ефекти засенчиха всички останали фактори и с право. Цените на петрола се сринаха през първото тримесечие на 2020 г. – от 60 долара за барел в началото на годината до около 20 долара за барел за West Texas Intermediate в края на март и до отрицателните цени на американския сорт към края на април.

Но още преди ефектите от коронавируса да се разгърнат с пълна сила, петролните пазари бяха ударени от ценовата война между Русия и Саудитска Арабия в началото на годината.

Споменът за шистовия бум на САЩ отпреди години и ефектите му върху саудитската икономика все още са пресни за Рияд,а намерението на Русия да увеличи добива, за да стимулира икономиката си, изпраща сходен сигнал. В желанието си да предотврати ново увеличение на снабдяването на пазара Саудитска Арабия дори имаше намерение да ускори инвестициите си в Русия и да подкрепи усилията на Кремъл в Сирия, споделиха тогава хора, запознати с въпроса.

Офертата на Рияд за Москва бе ясна – или Русия се съгласява на нови съкращения, или няма да има никакви. В отговор само за няколко дни Саудитска Арабия обяви, че Saudi Aramco ще увеличи с общо 1 млн. барела на ден добива си до 13 млн. барела. Руси отговори със свои съкращения, а цената на петрола се спусна надолу в спирала на понижения. В крайна сметка двете страни успяха да постигнат разбирателство в началото на април, но на цената на значително поевтиняване. 

През това време вече стана ясно, че ефектите от коронавирусната пандемия няма да са краткотрайни и тепърва ще трябва пазарите да ги превъзмогват.

По думите на Димитър Шуйцов, финансов анализатор в Think Markets, годината ще бъде запомнена с резкия спад в цената петролните пазари през месец април, когато за първи път в историята станахме свидетели на отрицателни цени на суровина на фючърсните пазари. „Моментната паника и свръхзапасите на пазарите доведоха до период, в който никой не желаеше да закупува петрол, и дори беше готов да заплати, за да се освободи от договорени бъдещи доставки. Основната причина за сътресенията на пазара на „черно злато“ се оказа разгарът на епидемията от коронавирус. Глобалният „локдаун“ от пролетта, доведе до рязък спад от над 80% при полетите и огромен спад в транспортния и производствените сектори. По този начин в рамките на седмици търсенето на петрол се стопи, докато предлагането не успя да се коригира за толкова кратък период от време и това доведе до запълване на всички световни складови наличности със суровината. Вместо за пренос, компаниите използваха танкерите си за съхранение на петрол със седмици, тъй като нямаше къде да ги разтоварят“, посочва Димитър Шуйцов в коментар за Investor.bg.

Основната причина за понижението на цената на петрола до отрицателни стойности за американския сорт WTI не е само в пониженото търсене заради пандемията, а особено заради високите запаси и липсата на допълнително място за съхранение. Класически проблем при пренасищането с петрол, както го определя д-р Расул Сорхаби в материал за специализираното издание GeoExPro.

През летните месеци успокояването на коронавирусната криза, увеличеното търсене в Азия и туристическия сезон в Северното полукълбо успяха да възстановят част от коронавирусните загуби в стойността на петрола. През летните месеци стойността и на двата водещи сорта WTI и Брент се задържаха около диапазона 40-45 долара за барел.

Стабилизирането на цените бе подтикнато от рязкото свиване на производството, водено от групата ОПЕК+, която договори още в началото на април намаляване на производството с 9,7 млн. барела на ден – почти 10% от световните доставки. Паралелно с това добивът в САЩ и Канада също намаля. Групата договори облекчаване на ограниченията на няколко етапа, първият от който бе още през август, когато добивът бе увеличен с 2 млн. барела на ден.

Допълнителен фактор за ценообразуването бе и Либия, която е член на ОПЕК, но не е част от споразумението на картела и неговите съюзници от ОПЕК+. Производството там достигна почти нула около средата на годината заради конфликта в страната.