Норвегия е лидер в индекса за човешко развитие според въглеродния отпечатък

Настоящата пандемия от Covid-19 предлага ново измерване на човешкия прогрес, което илюстрира предизвикателството пред справянето с бедността и неравенството и облекчаването на натиска върху планетата.

Традиционният доклад на Агенцията на ООН за човешкото развитие (ПРООН) този път оценява държавите според степента им на зависимост от изкопаемите горива и въглеродния им отпечатък, а не според БВП. Като се вземат тези фактори предвид, голяма група страни – повече от 50, иначе причислявани към развитите световни икономики, с много висок индекс на човешко развитие, отпадат далеч назад в класацията. Сред тях са САЩ, Люксембург и Сингапур.

Същевременно страни като Молдова, Коста Рика, Панама, заради влиянието на екологичните фактори, се изкачват напред в индекса за човешкото развитие с поне 30 места. Според ПРООН това доказва, че е възможно развитие и с по-лек натиск върху планетата.

При корекция спрямо емисиите въглероден диоксид тазгодишният лидер на индекса за човешко развитие на ООН е Норвегия, следвана от Ирландия, Швейцария, Хонконг, Исландия, Германия, Швеция, Австралия, Нидерландия и Дания.

Според агенцията на ООН тази пандемия няма да е последната с такъв разрушителен ефект, ако хората не освободят природата от властта си. Докладът изпраща ясно послание до световните лидери – или да поемат по нови смели пътища, за да смекчат натиска върху Земята, или да се опитат да се върнат към работата както обикновено, което поставя неопределени рискове пред света.

„Никоя държава в света все още не е постигнала много високо човешко развитие, без да натоварва огромно планетата. Бихме могли да бъдем първото поколение, което поправя това. Това е следващата граница за човешкото развитие“,  казва Ахим Щайнер, администратор на ПРООН.

Нова геоложка епоха

В документа се посочва, че планетата навлизат в изцяло нова геоложка епоха – антропоцент, или епохата на хората. Това маркира подходящо време за препроектиране на пътищата за напредък.

За да илюстрира твърденията си, 30-тото юбилейно издание на доклада за човешкото развитие представя нов, експериментален индекс на човешкото развитие, който измерва здравето, образованието и жизнения стандарт на нацията. В него се включват още два елемента: емисии на въглероден диоксид в страната и нейния материален отпечатък. Така индексът показва как би се променил глобалният ландшафт на развитието, ако и благосъстоянието на хората и планетата бяха от основно значение за определяне на напредъка на човечеството.

„Докладът за човешкото развитие е важен продукт на ООН. Във време, в което са необходими действия, новото поколение отчети за човешкото развитие, с по-голям акцент върху определящите проблеми на нашето време, като климатичните промени и неравенствата, ни помага да насочим усилията си към бъдещето, което искаме“, коментира Стефан Льовен, премиер на Швеция, страната домакин на представянето на доклада.

Следващата граница за човешкото развитие ще изисква работа с природата, а не срещу нея, като същевременно се трансформират социалните норми, ценности и правителствените и финансови стимули, посочва се в доклада.