IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

По-важното от изминалата седмица

България удължи кредитния мораториум до края на март, европейските лидери приеха общия бюджет и стимулите, спорът за Brexit още не е решен

09:08 | 14.12.20 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	България удъжи срока за кредитния мораториум. <em>Снимка: архив, Oliver Bunic/Bloomberg</em></p>

България удъжи срока за кредитния мораториум. Снимка: архив, Oliver Bunic/Bloomberg

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) утвърди предложеното от Асоциацията на банките в България удължаване на кредитния мораториум до 31 март 2021 г

Припомняме, че на 2 октомври Европейският банков орган (ЕБО) реши да активира отново своите насоки относно законодателен и незаконодателен мораториум за плащанията по кредитите след внимателно наблюдение на развитието на пандемията от COVID-19 и по-специално въздействието на втората вълна и свързаните с това правителствени ограничения, предприети в много страни от Европейския съюз (ЕС). Това е второто удължаване на крайния срок за подаване на искания от страна на клиентите на банките по Реда за отсрочване, утвърден през април, след като през юли срокът беше променен и тогава клиентите на банките получиха още 90 дни (до края на септември 2020 г.), през които да поискат отсрочване на погасяването на задълженията си. Централната банка ще изиска в срок до 10 работни дни всички кредитни институции да предоставят оперативни планове за оценка на потенциалната възможност за неплащане от страна на техните клиенти кредитополучатели, възползвали се от мораториума, след неговото изтичане.

При обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка личните лекари ще издават електронни направления за тестове и изследвания на пациентите си, както и електронни рецепти. Това ще се случва чрез специализиран медицински и аптечен софтуер, предвижда проект на постановление за промени в наредбата за достъпа до медицинска помощ, което се предвижда да влезе в сила от 18 декември, съобщи БНР. Документът ще бъде обсъден спешно на извънредно онлайн заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество във вторник.

Новите ограничителни мерки бързо вдигнаха безработицата. През седмицата 30 ноември - 6 декември хората, регистрирали се в бюрата по труда, са 14 257 при около 6300 седем дни по-рано, показват числата на Агенцията по заетостта. Междувременно запълнените работни места намаляват до близо 3500, или най-ниското ниво от края на април.

Депутатите одобриха на първо четене промените в Гражданския процесуален кодекс, с което България прави нова крачка към внедряването на електронното правосъдие. Законопроектът цели обезпечаване на въвеждането на единната информационна система на съдилищата, както и функционалностите на Единния портал за електронно правосъдие. Новите текстове дават възможност да се извършват процесуални действия в електронна форма и да се изготвят електронни съдебни дела, а порталът ще бъде достъпен след първоначална регистрация. Там участниците в съдебното производство ще могат да получават електронни съобщения, призовки и книжа, включително да бъдат уведомявани за определени процесуални действия.

Президентът Румен Радев обяви, че смята да насрочи следващите парламентарни избори за 28 март догодина, като отново потвърди, че няма намерение да ги отлага заради епидемията. Официално насрочването на изборите става с указ на държавния глава.

ЕС и Еврозоната

Бундестагът (германският парламент) одобри федералния бюджет за 2021 година. Планът предвижда една трета от разходите да бъдат финансирани от нови заеми в размер на почти 180 млрд. евро. Бундестагът вече беше спрял отново „дълговата спирачка“ по-рано тази седмица.

Бюджетно салдо в Германия (в% от БВП). Източник: tradingeconomics.com

Междувременно през уикенда стана ясно, че Германия ще наложи по-строга блокада от сряда, 16 декември, като ще затвори магазините за стоки, които не са от първа необходимост. Освен това правителството призова работодателите да затворят офисите си и настоя учениците да си останат у дома и да учат от дистанция.

По-строгите рестрикции, включително забрана за събирания на Нова година, ще са в сила поне до 10 януари, след като по-леката блокада не успя да ограничи нарастването на броя на заразените с Covid-19 и на смъртните случаи.

Проблемите на Германия в справянето с пандемията са свързани с нейната сложна и понякога недобре действаща федерална система, стремежът на Меркел да държи границите отворени и политическите властови игри преди изборите през 2021 г. Всичко това поставя най-голямата европейска икономика пред риск от пореден удар по потребителското и бизнес доверието, след като пролетната блокада предизвика срив в активността. Същевременно група търговци на дребно писа писмо до Меркел, в което я предупреждава за „катастрофалните последици“, ако магазините бъдат затворени по време на ключовия за пазаруването декември, пише вестник Bild.

Междувременно няколко съдилища в Германия забраниха протестите срещу мерките. В страната продължава да има силно движение на скептици.

Италия вече е европейската страна с най-много смъртни случаи от Covid-19. Тя изпревари Великобритания, като потвърденият брой смъртни случаи е над 64 хил. души, от които 649 в събота. Положението остава тежко и във Франция, където дневно се отчитат по около 14 хил. нови случая, далеч от поставената цел на правителството за 5 хил. случая на ден. 

Преговорите между Великобритания и ЕС продължават, но надежда за споразумение вече почти няма. Британското правителство вече предупреди супермаркетите в страната да се запасят с продукти, защото най-вероятно търговска сделка няма да има, а това значи, че от 1 януари Великобритания и ЕС ще търгуват по правилата на Световната търговска организация (СТО). Преговорите ще продължат и през тази седмица, но вече и двете страни поясняват, че няма особена надежда за сделка. Премиерът на Великобритания Борис Джонсън коментира неколкократно през изминалите дни, че предпочита твърд Brexit, отколкото сделка, която не е в интересите на страната. Великобритания напусна Европейския съюз през януари, но остава неформална страна членка до 31 декември, когато е краят на преходния период, в който остава в единния пазар и в митническия съюз на ЕС. Brexit без търговска сделка ще нанесе щети на икономиките в Европа, ще повлияе негативно на финансовите пазари, на границите и ще донесе хаос в деликатните вериги на доставките в цялата Европа и извън нея.

Държавните и правителствените ръководители на ЕС уредиха своя спор за бюджета. Компромисът предвижда, че механизмът за върховенство на закона, срещу който се намесиха Унгария и Полша, ще бъде адаптиран, така че връзката между изплащанията и върховенството на закона да не настъпи, докато Съдът на Европейските общности не вземе решение за законността на процедурата. Това може да се случи през 2022 година. Освен това той трябва да се използва само за проверка на върховенството на закона, когато се използват средства от ЕС. За други спорове, например относно съдебната политика, продължава да се прилага процедурата по член 7, която ЕК може да стартира в случай на нарушения на основните принципи на ЕС. Компромисът позволява бюджетната рамка да бъде определена до 2027 г. (обем: около 1 трилион евро) и фондът за възстановяване от коронакризата (750 милиарда евро), който трябва да бъде на разположение от средата на 2021 г.

Европейските лидери приеха новия бюджет. Anadolu Agency/Bloomberg

Икономическите санкции срещу Русия отново бяха удължени с шест месеца на срещата на върха на ЕС. Те са в сила от 2014 г. заради анексията на Крим. По отношение на спора с Турция за сондажите за газ в Средиземно море държавните и правителствени ръководители призоваха Съвета на ЕС да включи други отговорни страни или участващи компании в санкционния списък на ЕС. По-нататъшни санкции, като оръжейно ембарго, не бяха приети.

Държавните и правителствени ръководители на ЕС също така одобриха реформата на спасителния пакет на ЕС - ESM. Тя предвижда главно ESM да може да се използва и като резервна мярка за фонда за преструктуриране на банки SRF. Т. нар. Backstop трябва да започне още през 2022 г., две години по-рано от първоначално планираното.

Реформата на ESM предизвика правителствена криза в Италия. Едва малко преди срещата на върха премиерът Джузепе Конте получи зелена светлина от Камарата на представителите и Сената за одобрение от Италия, след като движението „Пет звезди“ и по-специално партията Italia Viva на бившия премиер Матео Ренци първоначално го блокираха. През следващите седмици обаче вероятно ще има нов спор в управляващата коалиция, ако се вземе решение за конкретното използване на средствата от фонда за възстановяване след коронакризата.

Европейската централна банка реши да предприеме допълнителни мерки в подкрепа на икономиката и финансовия сектор. Програмата за покупка на пандемични облигации PEPP трябва да бъде увеличена с 500 млрд. евро, а покупките трябва да бъдат удължени поне до края на март 2022 година. Инжекциите за ликвидност за частни банки (TLTRO III) също бяха удължени. Освен това трябва да има още три от тези кредитни трансакции и да бъдат предложени четири допълнителни дългосрочни инжекции за пандемична ликвидност (PELTRO). Ключовите лихвени ставки не бяха променени. ЕЦБ все още не предполага, че ще постигне средносрочната си цел за инфлация от 2% през следващите няколко години.

Балансовото число на ЕЦБ. 

Банковият надзорен орган на ЕЦБ публикува писмо, в което предупреждава ръководителите на 113 банки, които той контролира, да бъдат по-внимателни при справянето с кредитните рискове. С оглед на нарастващия брой корпоративни несъстоятелности ръководителят Андреа Енрия призова банките да оценят по подходящ начин тези рискове и да вземат подходящи предпазни мерки. Подобни опасения изрази и банковият регулатор на ЕС EBA.

Датската централна банка иска да се присъедини към клиринговата система на ЕЦБ ("T2"), която се използва за обработка на платежни потоци между търговските банки в Европа. Датската крона трябва да бъде свързана към системата T2 най-късно до ноември 2025 г. Дания също така се интересува и от присъединяване към новата клирингова система на ЕЦБ за парични преводи в рамките на секунди (TIPS).

Северна Америка

Американският сенат одобри пакета от бюджети за отбраната въпреки заплахата на президента Доналд Тръмп да наложи вето. Освен всичко друго, той предвижда планираното изтегляне на войски от Германия да бъде блокирано и да бъдат наложени нови санкции на компании, участващи в изграждането на газопровода „Северен поток 2“ в Балтийско море. Ако Тръмп действително използва своето право за вето, той може да бъде отхвърлен с мнозинство от две трети в Камарата на представителите и в Сената. Все още обаче няма споразумение за приемане на федералния бюджет за следващата година и нов пакет стимули.

Катрин Тай се очаква да стане новият търговски представител за бъдещото правителство на Джо Байдън. Основните ѝ задачи ще бъдат свързани с търговския конфликт с Китай. Тай владее добре мандарин и от няколко години работи за бивши търговски агенти. Тя се смята за представител на твърдата линия към Китай. Освен всичко друго тя е представлявала САЩ по няколко дела срещу Китай в СТО.

Според различни медийни спекулации Министерството на финансите на САЩ ще публикува през следващите седмици доклад, според който Швейцария ще отговаря на всички критерии, за да бъде класифицирана от САЩ като „валутен манипулатор“. Основната причина е намесата на Швейцарската национална банка на валутния пазар, която имаше за цел да попречи на франка да поскъпне твърде много. Швейцария твърди, че интервенциите са изцяло мотивирани от паричната политика, а не за да спечеля конфедерацията търговско предимство.

Азия

Китайското правителство обяви по-нататъшни стъпки за намаляване на чуждестранната зависимост. От една страна, разходите трябва да бъдат увеличени, за да се стимулира вътрешното потребление. От друга страна, има планове за насърчаване на технологичните иновации, тъй като някои ключови технологии се контролират от чужбина, каза финансовият министър Лю Кун. Структурата и ефективността на държавните разходи за научноизследователска и развойна дейност също трябва да бъдат подобрени.

Инфлацията в Китай беше на отрицателна територия през ноември за първи път от 2009 г. насам. Според официалните данни спадът с 0,5% се дължи главно на цените на храните.

Инфлацията в Китай - процентна промяна на годишна база.

Японският премиер Йошихиде Суга обяви нов стимулационен пакет на стойност около 700 млрд. долара. Освен всичко друго, той трябва да съдържа субсидии и стимули за благоприятни за климата инвестиции. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:39 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още