Пандемията причинява и образователна криза

В нормални времена образованието представлява скромна част от държавните разходи. С икономическия шок след Covid-19 опасността е, че училището, което често се бори да демонстрира краткосрочна възвръщаемост, ще изостане още повече.

Благотворителната организация изчислява, че страни като Гана, Мавритания и Гамбия харчат повече от три пъти повече за обслужване на дълга на своите търговски и държавни кредитори, отколкото за началното образование. Без допълнителни отсрочки и по дълговете всяка допълнителна помощ, която тези страни получават, ще бъде пренасочена към лихвени разходи и други нужди, но не и за образование.

Същевременно намаляват и външните източници на финансова помощ за развиващия се свят. Миналия месец Великобритания например намали своята международна помощ за развитие от 0,7% от брутния вътрешен продукт на 0,5%. Това накара Лиз Суг, министър на Обединеното кралство за устойчиво развитие и новоназначен специален пратеник за образованието на момичетата, да подаде оставка. Тя определи решението като „коренно погрешно“.

Мярката е лош предвестник на председателството на Великобритания на Г-7 през следващата година и ролята на страната като съдомакин на конференцията за Глобалното партньорство за образование (GPE). Тази многостранна инициатива търси 5 млрд. долара допълнителна донорска подкрепа за обучение в по-бедните страни.

Множество други свързани с училищата програми и организации се борят за публично финансиране, включително „Образованието не може да чака“, което събира пари за подпомагане обучението на бежанци.

Водят се дискусии за международен финансов механизъм за образованието, който да се финансира чрез капиталовите пазари, подкрепен от правителствата, и насочване на частна и благотворителна подкрепа чрез отделни фондове за социално въздействие. Няма обаче консенсус относно това как да се разпредели финансирането между посредническите организации или как да се изразходват средствата. Световната банка подчертава необходимостта от справяне с „образователната бедност“ – основната грамотност до 10-годишна възраст.

Появяват се обаче някакви нови механизми за помощ. Алис Олбрайт, главен изпълнителен директор на GPE, подчертава, че правителствата са в най-добра позиция да идентифицират собствените си нужди, докато нейната организация предлага финансиране и подкрепа за споделяне на най-добрите практики в сферата.

Службата за развитие на външните работи и общността на Обединеното кралство помогна да се свика Глобалната консултативна група за образованието с помощта на Световната банка. Панелът стартира оценка на рентабилни начини за подобряване на обучението в страните с по-ниски доходи.

Най-високо класирани са програмите, предоставящи информация на родителите и децата за образованието, което носи добри доходи, както и интервенции за подобряване на преподаването.

Картик Муралидхаран, професор в Калифорнийския университет в Сан Диего, предупреждава, че тъй като много преподавателски интервенции не работят ефективно, администраторите трябва да инвестират повече в мониторинг и оценка на техните ефекти.

Дейвид Мойнина Сенге, министър на образованието в Сиера Леоне, която през миналата година отдели една трета от държавните разходи за образование с особен акцент върху момичетата и бедните в селските райони, добавя, че паралелно със здравната криза се случва и криза в образованието. „Ако не успеем да се справим с това, рискуваме да изтрием огромна част от постигнатия напредък. Трябва да се уверим, че следващото поколение е снабдено с правилния набор от умения“, допълва Сенге.

Докато обаче повече от колегите му не се ангажират с по-голямо финансиране и съсредоточаване върху резултатите, образованието рискува да не бъде възстановено и направено по-добро, а по-скоро изоставено.