Резултатът от изборите в Румъния бие аларма за политиците

За някои от ултрасите на Румъния (които съставляват голяма част от подкрепата на AUR), само онези, които са чистокръвни румънци, могат да бъдат част от румънската нация. Тази философия, често наричана етнонационализъм, формира ядрото на доктрината на легионарното движение.

От неделя насам ръководството на AUR се опитва да декларира, че не са неолегионери. „Ние сме радикали, а не екстремисти“, казва Симион. Бегъл поглед към уебсайта на партията предполага обаче, че партията поне споделя вярата на движението в етнонационализма: „[Нацията] е органично цяло, свързано заедно с език, вяра и етническа принадлежност“.

Въпреки че в Румъния имаше голяма паника след изненадващия успех на AUR на изборите (партията беше основана преди по-малко от година и нито един политически анализатор не и даваше особени шансове да спечели места в парламента), малко вероятно е това да предвещава началото на екстремисткото възраждане.

За начало не етнонационализмът или иредентистките обещания за обединение на Румъния с Република Молдова печелят парламентарното представителство на AUR, местата, а далеч по-прозаичният въпрос за Covid-19. AUR се противопоставя на почти всички ограничения и омаловажава заплахата, породена от вируса.

Тъй като всички основни политически партии в Румъния се обединяват около ограничителните мерки, в политическия пейзаж трябваше да има място за група на противоположното мнение. AUR просто запълни тази празнота.

Ниската избирателна активност е по-голяма опасност

Далеч по-голямо безпокойство трябва да предизвика ниската избирателна активност, която позволи на AUR да вземе девет процента от гласовете. Това е реалната опасност за румънската демокрация, а не куп футболни поддръжници, отричащи Covid-19.

Политиците на всяка държава, в която повече от две трети от избирателите се чувстват обезправени, трябва да си зададат някои сериозни въпроси. Докато резултатът от изборите вероятно щеше да бъде почти същият при 50% избирателна активност, лидерите на трите водещи партии трябва да намерят начин да стигнат до електората и то бързо. Добавянето на личности към парламентарния изборен процес може да помогне.

Положителното в ситуацията

Трябва да се каже също, че успехът на AUR може да има две положителни страни. Първо, по-екстремистките елементи на Либералната и Социалдемократическата партии ще трябва да смекчат своята реторика в опит да имитират етнонационалистите. На второ място, успехът на AUR и сравненията с легионерите може най-накрая да върнат вниманието на обществото върху многобройните престъпления на легионерите.

През по-голямата част от последното десетилетие се провежда съгласувана и все по-успешна кампания между определени части от румънското общество за възстановяване на движението, представяйки неговите членове и съмишленици като патриоти и антикомунисти. Култ към мъченичество сега обгражда много от легионерите, прекарали живота си в румънските комунистически затвори.

Изследвания на академици като Роланд Кларк доказват несъмнено, че те със сигурност не са били светци. Той описва в книгата си, посветена на движението, погрома в Букурещ от януари 1941 г.: „Легионери започнаха да арестуват евреи на 20 януари, а на следващия следобед банди легионери нахлуха в двата най-големи еврейски квартала в Букурещ. Те натовариха около две хиляди евреи - включително деца и възрастни хора, в камиони и ги транспортираха до предварително уредени места, където ги биеха, изнасилваха и измъчваха“.

Макар и да включва привърженици на движението своите редици, AUR не е (все още, поне) заплаха за демокрацията. Румънските политици просто трябва да намерят начин да ангажират пак апатичния електорат, в противен случай - за разлика от други популистки партии, които дойдоха и си отидоха през последните 30 години, партията може да има по-дълъг живот.