Защо централните банки ще удвоят схемите за кредитиране?

От всички нововъведения в централното банкиране тази година малко са толкова интригуващи, колкото специалната бонусна лихва на Bank of Japan за регионалните банки, които намаляват разходите, сливат се или отпускат заеми за устойчиво развитие.

Основният въпрос, който тревожи всички централни банки, е ще бъдат ли кредиторите достатъчно силни, за да финансират възстановяването, особено за малкия и средния бизнес, когато изтекат държавно гарантираните заеми, пише FT в свой анализ.

Начинът, по който политиците отговарят на този въпрос, има голямо значение за банковите дивиденти, финансовото регулиране и формата на програмите за количествено облекчаване. Това прави следващия залп от мерки от Европейската централна банка (ЕЦБ) още по-интересен.

Миналият месец японската централна банка предприе безпрецедентната стъпка, като плати на по-малките регионални банки в Япония допълнителна лихва от 0,1%, „за да се засили устойчивостта на регионалната финансова система“. Регулаторът предупреди, че ако рентабилността продължи да пада, финансовото посредничество може да спре да функционира безпроблемно.

Гарантираното кредитиране представлява почти всички заеми за малък бизнес през тази година в еврозоната, Великобритания и САЩ. Не е чудно, че централните банки проявяват креативност, за да се опитат да подобрят паричната политика, за да съживят части от икономиката, до които други програми за количествени облекчения не могат да достигнат.

Нова Зеландия наскоро въведе схема за финансиране на заеми, за да помогне на банките да отпускат кредити за малкия бизнес. Миналата седмица Федералният резерв на САЩ разшири схемата, която подкрепя банките да финансират заеми по програмата за защита на плащанията.

Досега в пандемичната криза банките бяха кучето, което не лаеше. Като цяло те са устойчиви и не засилват рисковете за системата, както и работят с политиците, за да отпускат спешни заеми или да предлагат отсрочки за плащанията.

Нулевите и отрицателните лихвени проценти обаче удариха силно тяхната рентабилност чрез свиване на маржовете на печалба. Колкото по-дълго останат рекордно ниските лихви, толкова по-големи са страничните ефекти. Неотдавнашно проучване на Федералния резерв на Сан Франциско убедително го показа.

Японските регионални банки са най-малко печеливши в световен мащаб, що се отнася до възвръщаемостта на активите. Сега все повече малки и средни банки по света започват да се борят да покрият своите фиксирани разходи.

Пандемията ускорява нуждата на банките от технологични инвестиции с три до пет години, според Мохит Джоши, президент на Infosys. Това изисква далеч по-големи инвестиции, като по-големите фирми могат да покриват по-добре разходите си и да инвестират повече в иновации. Най-просто казано, най-динамичните промени, които виждаме на цифровите пазари, се случват с банкирането, и то бързо.

Това означава трудна битка за малките регионални банки. Оттук идва и подканата на Японската централна банка за обединения.

В Европа Андреа Енрия, председател на надзорния орган на ЕЦБ, също говори за сливания. Алтернатива е и банките да се върнат към мащабиране например чрез аутсорсване на тези дейности на облачен доставчик, както се твърди в доклада за бъдещето на финансите на Bank of England.

Промените в политиката на централните банки, които предпазват банките по-ефективно от разяждащото въздействие на отрицателните лихвени проценти, са нетно положителни за банковите ценни книжа и, от своя страна, за финансовата стабилност. Печалбите на банките в еврозоната биха могли да нараснат с над 5%, според оценки на UBS, ако ЕЦБ разшири схемата си за подкрепа или подобри условията си. С времето обаче все по-ясно ще се вижда кои са победители и кои – губещи, които ще трябва да вземат решение за бъдещето си.