Репресиите не успяват да заглушат протестите в Беларус

Първият път, когато Оксана е видяла граната да експлодира на улицата в Минск, тя е била шокирана. След месеци тя вече почти е свикнала с все по-насилствените репресии от силите за сигурност на Беларус срещу протестиращите, които настояват президентът на Беларус Александър Лукашенко да се оттегли, пише FT в свой анализ на събитията в страната.

„Сега си мислим – о, граната… Когато виждаме и чуваме това всяка неделя, вече не изглежда толкова шокиращо“, коментира Оксана, която е пожелала медията да не разкрива фамилното и име.

Разгневени от това, че Лукашенко остана на президентския пост, защото твърди, че е постигнал убедителна победа на изборите през август, стотици хиляди белоруси протестират по улиците на страната вече почти четири месеца и настояват той да си върви.

Непрекъснатите протести са най-сериозното предизвикателство, с което Лукашенко се е сблъсквал в 26-те си години на власт, посочва изданието. В разгара на протестите през август, когато той беше освиркан от работници в държавен автомобилен завод, за някои от противниците му изглеждаше възможно той да бъде свален. С настъпването на зимата обаче източноевропейската държава е в безизходица. ЕС, Обединеното кралство и САЩ наложиха санкции срещу Лукашенко и други длъжностни лица във връзка с изборите и последвалите репресии. Подкрепата на руския му колега Владимир Путин в пика на протестите помогна на Лукашенко да се стабилизира, а силите за сигурност започнаха агресивна кампания за сплашване на опонентите му.

„Първоначално бяхме оптимисти, защото мислехме, че ще настъпи революция след броени дни или седмици. Сега всички разбират, че ще отнеме повече време“, казва Оксана. „Бяхме шокирани от цялото насилие от страна на полицията и КГБ. . . и то все още продължава“, допълва тя.

Освен гранатите, полицията използва водни оръдия и физически нападения, за да възпира протестиращите. Хиляди хора са задържани, а в един случай на употреба на противошоково оръжие младият привърженик на опозицията Роман Бондаренко почина. Има натиск и върху журналистите в страната.

„Това е просто случайно насилие над хората, дори над тези, които не участват в протестите. Ако отивайки към супермаркета случайно преминете покрай протест, можете да бъдете бити или задържани, или убити, или ранени“, казва и Евгений, привърженик на опозицията от Минск. „Те просто искат тези протести да изчезнат, но не разбират, че протестите няма да изчезнат от съзнанието на хората“, допълва той.

Протести продължават да се провеждат всеки уикенд в Минск. Хиляди хора присъстваха на последната демонстрация на много места в столицата. В някои градове обаче репресиите започват да имат смразяващ ефект.

Лена Василкова, учителка от Могильов, казва, че освен марш в памет на Бондаренко, в 350-хилядния град в източната част на Беларус не е имало мащабни протести. Въпреки това обаче силите за сигурност патрулират в центъра на града в неделя – обичайният ден за най-големите протести. „Наистина е страшно. Не помня кога за последно наистина отидох в центъра в неделя. Просто се опитвам да избягвам този район“, посочва тя и добавя, че да приближи протест би било голям риск.

Режимът на Лукашенко се насочва и към организации, създадени да помагат на хората, жертви на репресиите. През август Алексей Леончик, базиран в Лондон мениджър на проекти, стартира кампания за краудфъндинг, която събра над 3,5 млн. долара в подкрепа на глобени или ранени в протестите беларуси. Миналия месец той е започнал да получава съобщения от хора, в които се казва, че сметките им са замразени.

Скоро правителството обяви и защо го прави. Управляващите твърдят, че вместо да помага на жертвите, Леончик плаща на хората да участват в протестите по нареждане на Светлана Тихановска, опозиционният кандидат за президент на изборите в Беларус. Тихановская беше принудена да избяга в Литва под натиска на беларуските служби за сигурност, след като отхвърли резултата.

„Очаквах, че ще измислят нещо, но никога не съм очаквал да излязат с такова оправдание. Никога не съм очаквал да изземват пари, получени като частни подаръци“, казва Леончик.

Въпреки репресиите, опонентите на Александър Лукашенко не са готови да се откажат. Ако уличните протести се свият, хората ще намерят други начини да изразят гнева си, каза Евгений. „Протестите ще се трансформират в други дейности, като бойкот на храна от държавни организации или стоки от държавни фабрики“, посочва той. „Почти съм сигурен, че това няма да се промени, докато правителството не бъде сменено и президентът не си отиде“, смята той.

Оксана също планира да продължи да ходи на протести, въпреки рисковете. Всеки път, когато излиза, тя слага резервен чифт чорапи и четка за зъби в джоба си - единствените неща, които би могла да запази, ако бъде арестувана, обяснява тя. „Някои хора ще останат вкъщи, защото казват, че трябва да изчакаме пролетта. Повечето от тях обаче не разбират, че така или иначе трябва всички да излезем. Това е единственият начин да покажем на света какво се случва и ще се опитам да го правя до края“, казва още тя.