Путин затяга законодателната хватка около опозицията

Заради икономиката

На последните парламентарни избори през 2016 г. опозиционните партии оказаха малко влияние. Оттогава обаче много неща се промениха. По това време и Путин, и партията му имаха огромна подкрепа на фона на нахлуването в и анексирането на полуостров Крим две години по-рано. Днес подкрепата за партията му е само 31%, показват данните на държавната социологическа агенция VCIOM, след като достигна рекордно ниско ниво от 30,5% през август.

Повечето недоволни избиратели посочват икономиката като причина да оттеглят доверието си. Още преди пандемията руската икономика беше притисната от западните санкции, наложени заради анексирането на Крим. Потъна и цената на петрола, който формира основен дял от износа, заради което страната изпадна в тежка рецесия. Реалните доходи на хората спадат в пет от последните седем години.

Тази година се очаква БВП на Русия да се свие с 6%, прогнозира Световната банка. Москва се опитва да се справи с разпространението на Covid-19 със спорадични блокади и непоследователни карантинни мерки.

Въпреки че руските доходи спадат с 8% през второто тримесечие на тази година, най-големият срив за повече от 20 години, правителството отказа да увеличи финансовите стимули, които са много по-малки в сравнение с другите големи европейски държави. Според проучване, проведено през октомври от Левада Център, единствената независима социологическа агенция в страната, 43% от гражданите заявяват, че смятат, че страната върви в грешна посока спрямо 23% през 2014 г.

„Всеки от тези нови законопроекти има смисъл само в контекста на изборите, разбира се. . . [Единна Русия] се изплаши “, казва Леонид Волков, ръководител на регионалната мрежа на Алексей Навални. „Това не е нищо ново: просто обичайното им презрение към гражданите на Русия“, допълва той.

Климов допълва, че очаква законите да бъдат приети преди края на годината, за да влязат в сила преди септември 2021 г. „Това е изключително важно - ние се стремим да приложим набор от планирани мерки за правна реакция преди началото на предизборната кампания през 2021 г. Това не е случайно“, казва той.

Макар че спечелването на обикновено мнозинство не би било тежък удар за „Единна Русия“, то би я принудило да влезе в коалиционно правителство с други широко прокремълски, но на моменти непредсказуеми партии, като комунистите или националистическата либерално-демократична партия. Това би отнело контрола на Кремъл по отношение на законотворчеството. Това също би усложнило и всякакви потенциални маневри за наследяване, ако Путин реши да се оттегли през 2024 г. Четвъртият му мандат като президент ще приключи тогава, но конституционните промени, прокарани през парламента тази година, му позволяват да се кандидатира за още два шестгодишни мандата.

„Това доста неистово законодателно действие показва нервността в съзнанието на кандидатите на [управляващата партия]“, казва г-жа Шулман, която миналата година беше освободена от длъжност като член на президентския съвет на Путин за гражданското общество и правата на човека заедно с трима други откровени служители, които разкритикуваха правителственото отношение към протестите в Москва.

Тя добавя: „Посоката и намерението на тези репресивни политически политики показват какви са предполагаемите заплахи: лоши чужденци, чуждо влияние и възможни масови протести и митинги, както и YouTube. . . алтернативната телевизия, която застрашава монопола на държавните телевизионни канали“.

Остават по-малко от 10 месеца до изборите и Ксения Фадеева от Томск, която казва, че набира средства от местни източници, се чувства обидена от тази законодателна атака. „Разбира се, да ме определят като „чуждестранен агент“ е неприятно и дори обидно за мен“, казва тя. „Да, може би някои представители на електората могат да бъдат отблъснати от това..., но основното е да убедим нашите поддръжници да отидат да гласуват. Трябва да продължим да работим както винаги“, добавя тя.