Когато опозицията в Турция подигра президента Реджеп Тайип Ердоган за предложената съдебна реформа, турският президент беше публично защитен от неудобен поддръжник: мафиотски бос.
„Внимавайте какво правите“, обърна се Алатън Чакъджъ, който е осъден за убийство и участие в организирана престъпност, към Кемал Кълъчдароглу, лидер на опозицията, в социалните мрежи миналата седмица, след като Кълъчдароглу постави под съмнение искреността на президента.
67-годишният Чакъджъ, който беше осъден на 19 години затвор през 2006 г. за нареждане на убийството на бившата си съпруга, е важна фигура за десните ултранационалисти, които подкрепят правителството на Ердоган.
Партията на националистическото движение успешно лобира за освобождаването на Чакъджъ през пролетта като част от амнистия заради коронавируса. След като Чакъджъ заплаши Кълъчдароглу, лидерът на националистите Девлет Бахчели похвали Чакъджъ и го определи като „другар“ и „патриот“.
Важността на Партията на националистическото движение се подценява извън Турция – по света Ердоган доминира в медийните заглавия. Президентът обаче, който държи властта вече 18 години, винаги е управлявал чрез неформални коалиции. В миналото негови съюзници бяха либерали, кюрди и движението на Гюлен - непрозрачна мрежа от последователи на духовника в изгнание, който помогна на Ердоган да получи контрола над държавата.
Днес неговият ключов партньор е Партията на националистическото движение, която е твърдо настроена що се отнася до националната сигурност, подкрепя смъртното наказание и се сблъсква с твърдения за връзки с уличното насилие.
Навремето идеологията на тази партия не се нравеше никак на Реджеп Тайип Ердоган, но тя му даде гласове. Той също така запълни празнината, оставена след разрива му с гюленистите, който пък завърши с опита за преврат през 201 6 г. (въпреки че лидерът на групата отрича да е нареждал операцията).
„Силата им в системата е далеч по-голяма от електоралната подкрепа, която те предоставят“, коментира Аслъ Айдънташбаш, старши научен сътрудник в Европейския съвет за външни отношения. „Те осигуряват човешките ресурси в службите за сигурност и други бюрократични органи, от които Ердоган се нуждае“, допълва експертът. В резултат, казва тя, разпадането на коалицията ще бъде трудно.
И все пак алиансът създава дискомфорт за някои фракции на управляващата Партия на справедливостта и развитието, които виждат националистите като фактор за ерозията на обществената подкрепа за партията на Ердоган.
Напрежението заради тези настроения продължава да расте. С поразителна намеса миналата седмица ветеранът от управляващата партия Бюлент Арънч призова за освобождаването на двама известни политически затворници в Турция: филантропа Осман Кавала и кюрдския политик Селяхаттин Демирташ.
Партията на националистите отвърна на удара и Ердоган даде да се разбере, че няма намерение да освобождава нито един от задържаните. Последва оставката на Арънч от един от консултативните комитети на президента.
Ситуацията подчертава дилемата за турския лидер. Дори призивите му за съдебна и демократична реформа да са истинни - предпоставка, разглеждана с дълбок скептицизъм от мнозина, националистите могат да наложат вето на всичко, което нарушава техните принципи и искания.
Ердоган може да се изправи пред същия проблем при всеки опит за възстановяване на отношенията с Европа особено ако се стигне до отстъпки в продължаващия спор с Кипър. Този въпрос е от съществена важност за Партията на националистическото движение, толкова е важен, че в първото си седалище партията е имала басейн с формата на острова.
„Той (Ердоган – бел. прев.) е в ступор по отношение на това как да поддържа Партията на справедливостта и развитието единна, като същевременно си гарантира 50 или повече процента от гласовете“, коментира Япрак Гурсой, старши преподавател по политика и международни отношения в университета Астън във Великобритания. По думите му на Ердоган му е трудно да съчетае интересите и на двете групи.
Айдънташбаш смята, че турският президент, архипрагматик, може да тества средата за смяна на коалиционния партньор. След като обаче се отчужди от повечето други групи, не е ясно кого би могъл да намери, за да замени националистите.
Засега Ердоган поддържа фронта единен. Наскоро той се нахвърли върху тези, които разпалват „крамоли“ в управляващия алианс и благодари на ултранационалистите, че „застават до нас във всеки въпрос, който е в интерес на страната ни и нацията ни“.
преди 3 години Тука Ердоган на снимката с вдигната ръка.Защо не сложите как Ердоган поздавява нацистите в Украйна снацистки поздрав?!Малко разнообразие в политкоректността, а?!Господарите ви ще са ОК. отговор Сигнализирай за неуместен коментар