Еманюел Макрон - експертът, който не постига много като президент

Някои от твърденията му, че е повлиял на глобалния пейзаж, обаче се смятат за преувеличени, като например, че Франция е изиграла решаваща роля за задържането на Китай в рамките на Парижката климатична сделка. „Това е напълно пожелателно мислене“, казва Антоан Бондаз, изследовател на Китай от Фондацията за стратегически изследвания в Париж. „Китай остана в споразумението, защото е в негов интерес. Неговите ангажименти в Парижкото споразумение са дългосрочни, така че те не оказват значително въздействие върху икономиката на страната в момента“, допълва анализаторът.

По-близо до дома, по европейските граници и в съседство, Франция на Макрон проявява хиперактивност на множество фронтове - с дипломация и понякога военни мускули. Често обаче президентът не успява да промени геополитическия пейзаж, подкопавайки амбицията на Франция да оглави европейски блок, който може да съперничи на САЩ и Китай.

„Всъщност французите влагат парите си там, където имат най-голяма изгода - в Сахел, Средиземно море, Персийския залив и дори Централна Европа. Това е впечатляваща и амбициозна програма. При цялата и грандиозност обаче Франция е средна сила, която едва успява да постигне някакви резултати дори близко до дома“, допълва Тобиас Шнайдер, научен сътрудник в Института за глобална обществена политика в Берлин.

По-рано този месец Франция беше изключена от споразумението за прекратяване на огъня, постигнато в Нагорни Карабах, въпреки усилията на Макрон да се включи. Руският президент Владимир Путин посредничи за сделката сам. Турция, след като решително се намеси военно, също помогна за оформянето на резултата.

Опитът на Франция да спонсорира и посредничи за решение на политическата криза в Ливан също се провали. Макрон беше надигран в местните властови игри и засенчен от по-голямата борба за власт между САЩ и Иран, въпреки историческото влияние на Франция в страната и инвестицията на необичайно количество личен политически капитал на френския президент.

В Източното Средиземноморие Макрон зае решителна позиция срещу това, което той описва като турско експанзионистично и хегемонистично поведение. Той обаче не успя да накара ключови съюзници от НАТО и ЕС да подкрепят твърдата му позиция. Въпреки че мнозина изразиха подкрепа за Гърция и Кипър в споровете им с Турция, те възприеха по-предпазлив подход.

„Подходът на Еманюел Макрон за пробив във външната политика не е точно благоприятен за привличане на партньори. Общата европейска външна политика и политика на сигурност не може просто да означава, че Франция започва да води“, казва още Шнайдер.

В Либия първоначалната подкрепа за генерала Халифа Хафтар не се отплати. Вместо това турската военна намеса засили съперника на Хафтар, ръководителя на признатото от ООН правителство Файез ал Сарадж.

В интервюто за сп. Le Grand Continent Макрон, типично като експерт, остро отбелязва, че „де факто ситуацията се превърна в новата доктрина за много страни“ и посочва примери, при които както Русия, така и Турция могат да действат безнаказано извън своите граници, за да защитят това, което твърдят, че са техни държавни интереси. „Затова трябва да намерим механизми, които да ги заобиколят“, казва той. Президентът Макрон обаче все още не е намерил ефективни начини да направи това.

В същото интервю изборът на думи на Макрон привлича вниманието, което всеки специалист по външна политика би се радвал да получи. Това обаче не е подходящо за президент, който казва, че иска по-тясно сътрудничество със съюзниците си.

Въпреки предстоящото пристигане на по-приятелска администрация на САЩ, Еманюел Макрон нито веднъж не изрича думата „трансатлантически“, дори когато многократно говори за необходимостта от европейска стратегическа автономия. Това беше широко отбелязано от източноевропейски, балтийски и германски анализатори и политици. „Това кара европейските трансатлантици да се тревожат за френската позиция“, казва Варма.

Макрон нанесе публичен удар по Крамп-Каренбауер, германския министър на отбраната, известна с инициалите си АКК, някога беше считана за наследник на Меркел. В прецизно забулен отговор тя се придържа към критиката на концепцията за стратегическа автономия и твърди, че Европа ще трябва да разчита на САЩ за сигурност в обозримо бъдеще.

Наблюдателите предполагат, че критиката на Макрон и опитът му да забие клин между Крамп-Каренбауер и Меркел, ще дадат обратен ефект и само ще засилят вътрешните позиции на германския министър на отбраната. „Ако Еманюел Макрон се опитва да възкреси AKK като председател на CDU и кандидат за канцлер, той се справя отлично“, казва в тази връзка европейски дипломат.