Как семейните драми на Ердоган решават бъдещето на Турция

Повечето анализатори смятат, че Ердоган иска да остане възможно най-дълго в управлението, воден отчасти от дълбокото идеологическо чувство, но също и от страха си да изгуби властта и перспективата, че може да се изправи срещу възмездие след напускането и. Колкото и неправдоподобно да звучи, че Берат Албайрак, на когото липсва силната харизма на тъста му, би могъл успешно да поеме властта, този страх обяснява защо много политически наблюдатели се забавляваха с идеята, че президентът го е назначил с идеята да стане част от предаването на властта. „Легитимността на Ердоган и неговия режим отслабва и [въпросът за наследството] става много очевиден“, казва Синем Адар, изследовател от Германския институт за международни въпроси и сигурност в Берлин. „Все повече хора говорят за свят след Ердоган“, посочва той.

Албайрак, чийто баща е ислямистки писател и интелектуалец и познава Ердоган от десетилетия, влезе в парламента през 2015 г. и същата година получи назначение в кабинета. Първият му ресор беше енергетика, но от самото начало той не се ограничаваше само с това портфолио. Той се е показал като „много, много амбициозен“, казва бивш служител на администрацията. Някогашният бизнесмен е създал огромно влияние в правителството и извън него - от външната политика до съдебната власт и медиите. „Той е като октопод“, коментира друг държавен служител миналата година. „Пипалата му са навсякъде“, посочва служителят.

Той също така работи за назначаване на лоялисти на ключови позиции в държавата и партията и често се сблъсква с колеги от кабинета, включително вътрешния министър на страната Сюлейман Сойлу, който беше смятан за основен съперник на финансовия министър за лидерството на партията.

Широко се смяташе, че Берат Албайрак и по-големият му брат Серхат са свързани с т.нар. група Пеликан, която предприема координирани нападения срещу опонентите на Албайрак, президента и техните съюзници в социалните медии. Айдин Унал, бивш член на парламента от управляващата партия, го определя като „коварна“ паралелна структура в управляващата партия, която „маркира всяко приятелско предупреждение като коварство и възпрепятства всеки различен глас“. Албайрак не е коментирал предполагаемите му връзки с групата и други теми.

Адвокатите, действащи за министъра, реагират остро на журналисти, които съобщават за твърдения за корупция и укриване на данъци срещу него и компанията, която управляваше. Албайрак отрича обвиненията. През цялото време на управлението си младият министър беше обвиняван в арогантност. „Той е много труден човек“, казва бизнесмен, който има близки отношения с президента, но никога не се е разбирал със зет му. „Той мисли, че знае всичко“, допълва източникът на изданието.

Подобно на много преди него, именно тази надменност е в основата на падението му. „Ако беше останал в министерството на енергетиката, в момента той щеше да бъде герой“, твърди един правителствен служител, като има предвид откриването на най-голямото газово находище в Черно море. Това щеше да е печеливша позиция на Албайрак като енергиен министър. „Той би бил човекът, който е разработил и прилагал тази политика на енергийна независимост“, посочват служители. цена

Берат Албайрак обаче е искал да управлява икономиката на страната. През юли 2018 г., след като Ердоган пое управлението с новата президентска система, той смая международната финансова общност, като изпълни желанието на зет си. Той обедини двете министерства в мегаинституция и постави Албайрак начело ѝ. Само заради новината тогава лирата поевтиня с почти 4 на сто спрямо долара. Един чуждестранен инвеститор, който се е срещал с Албайрак през първите седмици на управлението му на обединеното министерство, описва срещата като „най-лошата с министър на финансите в кариерата ми“.

Двугодишният му престой на поста беше помрачен от серия кризи и се характеризира с неконвенционални, дори принудителни методи за управление на икономиката. След като драстичното обезценяване на лирата през август 2018 г. предизвика ръст на инфлацията, той обяви кампания, призоваваща търговците да не увеличават цените си. Според няколко бивши банкери той се е намесвал в управлението на частни банки, като ги е принуждавал да отпускат заеми, за да подкрепят стремеж за икономически растеж, стимулиран от кредити. Той е одобрявал и наемането и уволнението на ключови служители в банки.