Високата инфлация може и да е напът да се върне

Предстои ли да преминем към нова ера на неочаквано висока инфлация, значително по-висока от сегашните нива, с които сме свикнали? Мнозина отхвърлят това мнение. Трябва да се отбележи обаче, че в резултат на днешната фискална и парична щедрост, „както след много войни, ще има вдигане на инфлацията, вероятно с повече от 5% или дори от порядъка на 10% през 2021 г.“. Това би променило всичко, пише Мартин Улф в анализ за FT.

Прогнозата е от „Големия демографски обрат“ на Чарлз Гудхарт, уважаван академик, и Маной Прадхан, бивш служител на Morgan Stanley. Пророчеството за неизбежна инфлационна гибел всъщност е по-малко значимо от аналитичната рамка. Авторите твърдят, че световната икономика е напът да промени режимите. За последен път това се случи през 80-те години на ХХ век.

Големите промени преди четири десетилетия бяха не толкова заради желанието за овладяване на инфлацията, а заради глобализацията и навлизането на Китай в световната икономика. Те твърдят, че ерата с ниска инфлация и висока, нарастваща задлъжнялост, сега приключва и скоро ще последва точно обратна тенденция.

През 80-те и 90-те години се отвориха икономиките на Китай, бившата съветска империя и други развиващи се страни. Уругвайският кръг беше договорен, което доведе до раждането на Световната търговска организация, към която Китай се присъедини през 2001 г. Напредна международната икономическа организация, особено чрез търговията, но и чрез директни инвестиции от страни с високи доходи.

Глобалното предлагане на работна ръка за производство на стоки, които могат да се търгуват, нарасна неимоверно. Големите търгуващи икономики се сблъскаха със спад на раждаемостта, но пък имат все още младо население, подсилено от навлизането на жените в тяхната работна сила. Така че работната сила нараства по-бързо от населението и продукцията на глава от населението се увеличава преди тази на работник.

Всичко това, както твърдят Гудхарт и Прадхан, е причинило спад на пазарната мощ на труда в страните с високи доходи, по-високи дялове на печалба в брутния вътрешен продукт, нарастващо вътрешно неравенство, падащо глобално неравенство, „пренасищане със спестявания“, слаб инфлационен натиск и намаляващи реални лихвени проценти. Наблюдава се и нарастване на задлъжнялостта.

Сега, твърдят те, всичко се обръща. Глобализацията е атакувана и никоя друга икономика не може да повтори това, което направи Китай. Остаряването на населението удря по работната сила и засилва фискалния натиск. Не на последно място анализаторите твърдят, че с увеличаване на броя на потребителите спрямо този на производителите инфлационният натиск ще се увеличи. Освен това, с намаляването на работната сила и отслабването на глобализацията, пазарната мощ на труда ще се появи отново, засилвайки този инфлационен натиск.

Те добавят, че ще се създадат огромни политически дилеми, особено като се имат предвид разширените баланси на правителствата и нефинансовите предприятия. Ако връзката между безработицата и инфлацията се промени толкова неблагоприятно, както предполагат авторите, биха ли централните банки затегнали паричната си политика толкова, колкото е необходимо, за да удържат инфлацията? Как биха се справили властите с вълните от масови фалити. Как биха могли правителствата да върнат дефицитите си под контрол в свят със структурно нисък растеж (отчасти поради застаряването на населението), по-високите лихвени проценти и натиска за увеличаване на разходите?

Ако не успеят да го направят, централните банки ще продължат ли да печатат пари, или ще разрешат национална несъстоятелност? Накратко, сблъскваме ли се с повторение на 70-те години при по-лоши обстоятелства?

Авторите с право твърдят, че световната икономика претърпява големи структурни промени. Застаряването на населението и отслабването на глобализацията в производството на стоки са в ход. Освен това този процес включва Китай. Тази комбинация ще трансформира нашите икономики.

Все пак е жизненоважно да си спомним колко малко знаем за това как подобни промени могат да се развият в реалния свят. Ако бяхме знаели през 80-те, че Китай ще отвори икономиката си за света и ще започне най-големия инвестиционен бум в световната история? Колко хора биха предвидили, че макроикономическата ситуация няколко десетилетия по-късно ще бъде свързана със свръхспестявания, ниски реални лихвени проценти, свръхслаба парична политика и надвишаване на дълга? Повечето със сигурност биха предположили, че процъфтяващият Китай ще спестява и вместо това ще повиши реалните лихвени проценти и нетното търсене.

По същия начин Гудхарт и Прадхан може да са прави, че в техния смел нов свят желанието за спестяване ще пада по-бързо от това за инвестиране, преизпълнението на спестяванията ще се превърне в недостиг и реалните лихвени проценти ще скочат.

Разликата обаче между желаните спестявания и инвестиции е малка. Вместо това е напълно възможно, при бавен икономически растеж и продължаващ спад на относителната цена на капиталовите стоки, неразпределената печалба на предприятията да продължи да надвишава инвестициите в икономиките с високи доходи.

Китайският корпоративен сектор също може да последва примера. Ако стане така, търсенето може да остане слабо и реалните лихвени проценти да са ниски за дълго време, което ще е подсилено от огромните дългове на частния сектор във всички тези икономики.

Дори не е ясно, че глобализацията е основният исторически двигател на промените на пазарите на труда. Това е само един елемент в набор от трансформации - новите технологии, модел за максимизиране на стойността на акционерите на корпоративното управление, нарастващата роля на финансите и нарастващата монополна власт.

Съмненията относно тези тези са оправдани. Също така е опасно и да се екстраполира настоящото в бъдеще. През 1965 г. малцина са си представяли, че следвоенното кейнсианство скоро ще умре. Светът на ниските лихви за дълго време може по същия начин да изчезне. В процес са големи промени. Трябва да мислим стриктно за това как бъдещето ни може да се различава от миналото.