Демокрациите, които се провалят с Covid, ще се провалят и с климатичните промени

Втората вълна на пандемията продължава да набира скорост в Европа и САЩ, но оптимистичната новина за ваксините притъпява притесненията на инвеститорите. Тъй като смятат, че глобалният тласък на икономическата активност от ваксината е потенциално по-голям от всяка загуба на фискален стимул през 2021 г., пазарите интерпретират новината като шок от търсенето, повишаване на доходността на облигациите и спад на относителното представяне на технологичните акции спрямо цикличните.

Засега това изглежда рационален отговор. Постоянният провал на правителствата в големите западни демокрации да контролират пандемията обаче носи някои уроци за бъдещето, особено по отношение усилията за справяне с изменението на климата, пише в свой анализ за FT Гавин Дейвис, председател на Fulcrum Asset Management.

Сравнителните резултати са ясни. Кумулативната смъртност от Covid-19 на милион души население е близо 740 в САЩ и 760 във Великобритания в сравнение с 3 в Китай и 15 в Япония, според университета "Джонс Хопкинс".

Противопоставянето на пълната блокада в големите западни страни до известна степен се основава на либертарианската вяра в икономическата свобода. Това е легитимен политически избор, който обикновено е напълно оправдан, но се оказва скъп при настоящите обстоятелства. Освен това обществената подкрепа за строгите мерки е подкопана от сериозните оперативни провали.

Политическото мнение се формира и от епидемиологичните и икономическите характеристики на тази пандемия, които са особено предизвикателни. Инфекциозните заболявания в началните си етапи са склонни да растат с експоненциални темпове. Например, ако случаите се удвояват на всеки три дни, те ще се увеличат 1000 пъти в рамките на един месец, освен ако не се забавят от социално дистанциране или стаден имунитет. Хората обаче не са склонни да приемат тази идея и повече вярват, че броят на случаите ще нараства със същия абсолютен брой всеки ден, което ги кара да подценяват опасността.

Тази експоненциална заблуда на растежа е добре известна характеристика на човешкото поведение, включително при хора, които са обучени да го избягват. Естественото забавяне във времето между случаите, хоспитализациите и след това допълнителните смъртни случаи изостря тенденцията да се чака твърде дълго, преди да се обявят политически ограничения.

Друг въпрос, много познат на икономистите, е всеобхватната роля, която външните фактори изиграха за разпространението на коронавируса. Когато заразен човек не успее да се самоизолира, много други хора са изложени на риск от заболяване и по този начин поемат разходите от едно лично решение.

Допълнително усложняване на реакцията на демокрациите е аргументът за това как да се претеглят ползите за здравето от блокадите и социалното дистанциране спрямо икономическите разходи. За кратки периоди двете са в конфликт, но икономистът Саймън Рен-Луис убедително твърди, че това не е вярно в дългосрочен план. Това е така, защото решението за избягване на пълна блокада днес вероятно ще доведе до експоненциален растеж в бъдеще, което ще предизвика още по-строги ограничения и по-големи щети за бизнеса. Разглеждани динамично, както здравето, така и икономиката в крайна сметка се възползват от ранния и решаващ контрол на вирусите.

Неуспехът на повечето западни демокрации да приемат тези аргументи демонстрира силата на поведенческите пристрастия и тяхната фундаментална политическа вяра в свободните пазари. Пускането на ефективна ваксина на пазара може да означава, че новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън скоро ще може да се фокусира върху нещо друго освен вируса. Очевидно е обаче, че е проблемите на пазарния провал, свързан с Covid-19, се отнасят и за другия голям международен фокус - изменението на климата.

Ефектите от изменението на климата също нарастват експоненциално, макар и за много по-дълъг период от пандемията. Разликите между причина и следствие са много дълги, което прави тълкуването неясно за обществеността. Външните ефекти са неизбежни и се прилагат през международните граници, което ги прави още по-трудни за справяне. Човешките пристрастия ни оставят системно неподготвени за справяне със сериозни, но отдалечени рискове.

Поради това климатичният проблем е дори по-малко подходящ за решения на свободния пазар, отколкото Covid-19.

Обещаното завръщане на Америка към споразумението от Париж е първата и необходима стъпка от един много дълъг път. Никой още не е изобретил вълшебно копче за преодоляване на глобалното затопляне, еквивалентен на ваксина срещу Covid-19. Този проблем ще трябва да бъде решен по трудния начин.