Играе ли паричната политика втора цигулка в кризата?

Само осем месеца след началото на мерките за предотвратяване на осакатяващата депресия и кредитната криза, централните банки са в неудобно положение да разчитат на правителствата да управляват крехките икономически възстановявания, пише Bloomberg.

Решенията, които техните колеги от правителствата вземат, ще повлияят не само на перспективите за растеж през следващите няколко тримесечия, но биха могли да предопределят бъдещите политики на централните банки и дори тяхната надеждност през следващите години.

Централните банки влязоха в кризата с Covid-19 с най-малко политическо пространство за действие, а именно, намаление на лихвените проценти. След като намалиха разходите по заеми близо или дори под нулата и внедриха масивни програми за изкупуване на активи, сега те практически молят правителствата да предприемат действия.

ЕЦБ

Без агресивни фискални стимули съществува опасност икономиките да получат дълбоки белези, които да задържат растежа в дългосрочен план. Това може да остави централните банки неспособни да се възстановят и да се подготвят за следващия шок или рецесия. Паричната политика и фискалната политика вече са взаимозависими.

„Това определено е нов режим - просто няма достатъчно търсене в глобалната икономика и паричната политика не може да генерира търсене “, коментира Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management Inc. в Ню Йорк.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, който заедно с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и управителя на Английската централна банка Андрю Бейли говори на годишния форум на ЕЦБ в четвъртък, е сред онези, които обръщат внимание на риска от дългосрочни щети.

„Съществува реална заплаха“, каза Пауъл на пресконференция миналата седмица, позовавайки се на риска от повече банкрути в бизнеса и дълги периоди на безработица. „Ще имаме по-силно възстановяване, ако успеем да получим поне още малко фискална подкрепа, когато е подходящо“, каза той.

Засега присъства държавна помощ, която помага за запазване на работните места и производствения капацитет. Притеснението е, че тази помощ ще бъде оттеглена твърде рано от загриженост за публичните финанси, а вирусът все още ще продължава да бушува.

„Масивната фискална подкрепа запази производствения капацитет“, заяви вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос на онлайн конференция в четвъртък. „Важно е тази подкрепа да се запази и в някои области дори да се увеличи през следващите месеци“, допълни той.

Двойно действие

Британските политици подчертаха силата на двойните действия на 11 март, когато спешното намаляване на лихвените проценти на Английската централна банка се случи часове преди правителството да очертае собствените си планове, подчертавайки тяхната текуща координация.

Въпреки че насърчават фискалното сътрудничество, централните банкери поддържат своята независимост. В края на краищата, от Европа до Япония те получиха автономия преди десетилетия, като признаха необходимостта да се прегради контрола на количеството пари в икономиката от политическите импулси.

Въпреки това нарастването на тежестта на държавния дълг ще направи бъдещото парично затягане още по-скъпо, потенциално ограничавайки пространството за маневриране на централните банки.

Повишената доходността на държавните облигации на САЩ тази седмица, подбудено отчасти от оптимизма на инвеститорите относно перспективите за ефективна ваксина срещу коронавирус, засили очакванията за по-нататъшни покупки на активи от страна на Фед в края на годината.

ецб

Лагард, говорейки по време на виртуална конференция на ЕЦБ в сряда, подчерта, че покупките на активи, заедно с дългосрочното банково финансиране, са инструментите, върху които банката ще се съсредоточи. Анализатори виждат потенциала за корекции в програмата за количествено облекчаване през следващия месец.

„Втора цигулка“

„В момента фискалната политика прави това, което трябва да направи, а паричната политика играе втора цигулка“, коментира Ерик Нилсен, главен икономист на групата в UniCredit SpA. „Повечето централни банкери казват, че това е правилната политика в момента“, заяви той.

Всеки централен банкер знае какво се крие в края на политическа реакция, която не успява да възстанови дългосрочния растеж на икономиката: японизация.

Откакто прие политика на нулеви лихвени проценти преди две десетилетия, централната банка на Япония продължи да изкупува над 40% от пазара на държавни облигации в страната, повишавайки държавния дълг до над 138% от брутния вътрешен продукт.

Проучване на Bloomberg показа миналия месец, че мнозинството анализатори не очакват Японската централна банка да затегне политиката дори в дългосрочен план. Цената на това е, че Централната банка на Япония на практика загуби инструмента за оценка на състоянието на икономиката и вероятния бъдещ ход на паричната политика. Нейните политики през последните години, включително приемането на ангажимент за поддържане на инфлация от 2%, не предизвикаха забележими пазарни реакции.

Ярки граници

Банкерите са решени да предотвратят каквото и да е схващане, че те се превръщат в нещо като финансиращи агенции за фискалните власти.

„В сегашната среда паричната и фискалната политика работят в хармония“, каза президентът на германската централна банка (Bundesbank) Йенс Вайдман. „Съответните им цели са изравнени. Но не бива да се преструваме, че такава хармония ще бъде постоянно състояние“, заяви той.