Каква е истинската цена на глобалния енергиен преход?

Световната банка изчислява, че капацитетът за съхранение в мрежови мащаб на енергия ще трябва да се увеличи от 100 гигавата (GW) през 2015 г. до 305 GW. Доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2014 г. дава още по-висока оценка - до 2050 г. ще са необходими хранилища до 500 GW. Към 2015 г. почти всички - 99,3 процента – налични съоръжения за съхранение в мрежови мащаб на енергия работят с хидроенергия.

Американският концерн Tesla и френската компания Neoen обявиха миналата седмица, че ще изградят съоръжение за съхранение на енергия с капацитет 300 MW/450 MWh във Виктория, Австралия. Батерията ще бъде два пъти по-голяма от тяхното предишно съоръжение с най-голям капацитет - 100 MW/ 29 MWh, отново в Австралия. 

Проектът ще струва 84 милиона долара.

Има съоръжения за съхранение на енергия, които могат да доставят енергия на домакинствата за повече от час и се разработват още такива. Но капацитетът им остава ограничен до няколко часа, което кара някои наблюдатели да ги сравняват с така наречените пикови централи, използвани по време на скокове на потреблението на енергия. За постоянно захранване, разчитащо предимно на възобновяема енергия, капацитетът на съхранение на батериите все още не е достатъчно голям.

Миналия месец Wood Mackenzie изчисли, че енергийният преход ще изисква 1 трилион долара инвестиции в добива на няколко ключови метала. С други думи, светът ще се нуждае от близо два пъти повече инвестиции в критични енергийни минерали за прехода през следващите 15 години, отколкото е инвестирал през последните 15 години. И тогава, 20 до 25 години по-късно, много от инсталациите, направени от тези метали, ще трябва да бъдат изведени от експлоатация. Това означава отвеждането им сметища, защото не всички слънчеви и вятърни съоръжения могат да бъдат рециклирани.

Витлата на вятърните турбини, от една страна, не могат да бъдат рециклирани. Те са изработени от фибростъкло и поради това се изхвърлят на сметища, изпращат се на така наречените гробища на вятърни витла или в някои случаи се изгарят в металургични пещи, което води до отделянето на вредни емисии. Добрата новина е, че 85 процента от вятърните турбини могат да бъдат рециклирани, а витлата са безвредни, дори на сметищата.

Слънчевите панели също могат да се рециклират, но бизнесът не е особено печеливш: често се пренебрегва факта, че рециклирането е бизнес като всеки друг бизнес и ако не носи печалба, той ще се насочи към нещо друго. В резултат на това много панели отиват на сметищата, което увеличава разходите по отношение на околната среда при енергийния преход, тъй като въпросните компоненти съдържат токсични материали.

Енергийният преход, колкото и неотложен да е, според някои експерти няма да бъде евтин. Но в допълнение към очевидните разходи за разширяване на капацитета за генериране на слънчева и вятърна енергия, съхранение и адаптиране на мрежата към увеличеното им участие в енергийния микс, изглежда има и други, полускрити разходи, които са не само финансови, но и социални и екологични, заключва Ирина Слав.