Решението от страна на френското правителство да наблюдава влиянието на Турция е правилно, смята Елиз Масикар, анализатор в Парижкия институт за политически изследвания.
„Турция се стреми да внедри турски ислям в Европа“, смята експертът. „Съществува идеята членовете на турската диаспора да говорят езика и да практикуват религията, така както са го правили в Турция. Страната не желае да вижда членове на диаспората, които се дистанцират от своята култура и биват погълнати от френската система", добавя Масикар.
Рисковете бяха ясно подчертани в края на октомври, когато мъже, загърнати с турски знамена, дефилираха по улиците на Лион на фона на създалото се напрежение между арменската и турската общност заради конфликта в Нагорни Карабах.
Мемориалният център в Лион, посветен на масовото убийство на арменци от Османската империя през 1915 г., беше нашарен с жълти графити, сред които личаха инициалите на Ердоган и думите „Loup Gris“, или „Сив вълк“.
Напрежението между Франция и Турция се прехвърли и на геополитическата сцена, засягайки конфликтите в Сирия и Либия. През лятото френският лидер оглави критиките срещу турската сондажна дейност в оспорваните води в Източното Средиземноморие, обещавайки да изпрати военни кораби в подкрепа на Гърция.
Именно „меката“ сила на Турция започва да буди все по-голяма тревога у френското правителство, докато Макрон се опитва да блокира опитите на лидера на крайнодесните националисти Марин Льо Пен да набере политическа сила преди изборите през 2022 г.
Основното звено, чрез което Турция действа във Франция, е Дирекцията по религиозните въпроси (Дианет). Институцията изплаща заплатите на 150 турски имами във Франция, или на половината от всички имами в страната, според данни на френското правителство.
„Ние сме водачите, лидерите“, изтъкна ръководителят на Дианет Али Ербаш в Страсбург през януари 2019 г. „Трябва да обучим нашите братя мюсюлмани по такъв начин, че да запазим тяхната ислямска идентичност. Трябва да възпитаваме деца, младежи, с нашите проповеди, с нашето учение“, добави той.
Всъщност влиянието е най-силно в източния френски район Елзас, където Страсбург е главният град. Територията граничи с Германия, където използването на исляма от Турция като средство за запазване на колективните нагласи на милионите турци в страната е най-видно в цяла Европа.
Земята, върху която се изгражда джамията „Ейюб Султан“, е закупена от ислямското движение „Мили Горюш“. Проектът се финансира от вярващи от цяла Европа, а също и от християни, според имама Ейюп Шахин, местният лидер на „Мили Горюш“.
На север от комплекса се намира нова сграда на турското консулство, а на запад - клон на Дирекцията по религиозните въпроси. Тя управлява 270 джамии във Франция.
Все пак остава под въпрос дали „Мили Горюш“ ще успее да събере достатъчно пари за завършването на новата джамия в Страсбург, или дали тя ще се окаже толкова голяма, колкото тази в Кьолн, която също е управлявана от Дирекцията по религиозните въпроси и е открита лично от Ердоган през 2018 г.
„Въпросът не е в религия“, споделя Роланд Риес, бивш кмет на Страсбург, чиято администрация одобрява плана на джамията през 2014 г. „Въпросът е използването на религия за постигане на политическо или териториално господство“, добавя той.