САЩ след изборите: Между еуфорията и гнева

Дори автобусите, камионите и мотопедите за доставки също натискаха клаксоните. „Пометете го!“, крещеше отново и отново една чернокожа жена, докато метеше отсреща улицата с метлата си. Песента Celebration на Kool and the Gang отекваше от много барове. На няколкостотин метра от тях по улиците се движи спонтанна маршируваща група. Пощальон извика: „Виждате ли? Доставихме писмата за гласуване навреме!”.

Празненствата продължаваха до късно през нощта, независимо дали на Таймс Скуеър, Сентрал Парк или Бруклин. Винарните не успяваха да наваксат с ваденето на бутилките шампанско. „Никога не съм изпитвал нещо подобно. Дори след победата на Обама“, казва Софи, млада физиотерапевтка, която празнува новината в Prospect Park, Бруклин.

Колкото по-дълго оставяте всички тези сцени да се слеят в съзнанието, толкова по-ясно става: Двата свята на Америка не съществуват едновременно, а по-скоро са врагове. Парадите на автомобилите, които видяхме по телевизията в неделя, бяха за еуфорията за Байдън. Но другаде, често само на няколко километра, шофьорите свириха с клаксоните в знак на солидарност с Тръмп. Насилието обаче, както се опасяваха някои в навечерието на изборите, не се случи.

Но разделението се чувства и по други начини, в ежедневната политика, в реториката, в битката за закони. "Имаме шанса да приложим исторически лява програма", написа в Twitter мюсюлманският депутат Илхан Омар, последван от вълна от твърдения, че демократите искат да превърнат САЩ във втора Венецуела.

Партия, окована около Тръмп

Кой отбор ще оформи политическия дебат през следващите години? Тъй като левите демократи ще искат по-високи данъци, социални разходи, защита на климата. Освен това през последните години голям брой републиканци се събраха по-плътно до Тръмп. Те мълчаха, когато той се представи като националист и го задържаха на поста, докато преминаваше през процедурата за импийчмънт.

Дори и въпреки че първите републиканци започнаха да се дистанцират от Тръмп, наследството му ще бъде продължено в Конгреса: например от Джим Джордан от щата Охайо и Скот Пери от Пенсилвания, двама републикански депутати, които са твърдо отдадени на напускащия поста президент на САЩ.

На стъпалата пред Капитолия в Харисбърг те използват мегафони, за да отправят поздрави към демонстрантите от „Stop the Steal“. Някои носят тениски с танкове и картечници, други показват символи на дясната екстремистка група QAnon. Точно по средата: Джордан и Пери, двама утвърдени политици. Когато протестиращ ги пита дали искат да се помолят с него, те веднага се присъединяват. 

И двамата мъже поставят главите си на силното слънце, държат очите си затворени, погълнати от „молитвата за яснота, за нашия президент и нацията ни“. По-късно Джордан казва пред германския Handelsblatt, че е сигурен: „Тръмп ще остане президент. Намерени са десетки хиляди писма и всяко е за Байдън? Това е статистически невъзможно”. Той не иска и да чуе, че подобни твърдения могат да бъдат опасни за демокрацията. "Тук съм, за да насърча хората да поддържат целостта на изборите”.

За да разберете състоянието на Съединените щати, си струва  да погледнете близкото минало. От 50-те години на миналия век никой президент на САЩ не се поляризира толкова, колкото Тръмп, установява изследователският център Pew. Но разломите започнаха да се разрушават много преди Тръмп.


Реакцията срещу президентството на Обама породи ултраконсервативното чаено парти. Тази тенденция, съчетана с провалите на демократите, направиха възхода на популист като Тръмп възможен. Сред републиканците отдавна избухна дебатът за наследниците, като се споменават много известни политици, от Лиз Чейни през Ники Хейли до Майк Помпео.

Партията е изправена пред война за посоката в която да поеме, но също така и пред битка за доверие. А въпреки своята електорална победа демократите трябва да се запитат защо са загубили окончателно част от своите последователи. Победата на Тръмп през 2016 г. вече не е случайност, предвид толкова близкия резултат през 2020 г., и Хилари Клинтън очевидно не е била виновна за всичко.

Има и обнадеждаващ урок от това историческо гласуване: избирателната активност никога не е била по-висока, а в разгара на пандемията изборите бяха логистичен подвиг, овладян от хиляди доброволци. Протестите по улиците също са знак, че демокрацията в САЩ е жива.