Глобалният ликвиден капан изисква сериозен фискален отговор

В борбата с най-лошия икономически спад след Втората световна война политиците по света реагираха решително. Дискреционната фискална подкрепа от около 12 трлн. долара засенчи предишните рекорди. Централните банки увеличават паричните облекчения, ликвидните инжекции и покупките на активи, за да предотвратят финансова катастрофа.

Сега сме в глобален ликвиден капан. Отскачането от това, което стана известно като „голямото блокиране“, ще е дълго и фискалната политика ще трябва да бъде основен играч, пише в анализ за FT главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Гита Гопинат.

За първи път в 60% от световната икономика, включително 97% от напредналите икономики, централните банки изтласкаха лихвените проценти под 1%. В една пета от света те са отрицателни. Това дава малко пространство за маневри с лихвите на централните банки и те въведоха нестандартни мерки.

Въпреки тези усилия постоянно ниската инфлация - и в някои случаи периодична дефлация, повдигна призрака на по-нататъшно улесняване на паричната политика, за да се постигнат отрицателни реални лихви, ако се случи нов шок. Това доведе до неизбежния извод, че светът е в глобален ликвиден капан, където паричната политика има ограничен ефект. Затова светът трябва да се договори и за подходящи политики за излизане от този капан.

Мерките на централните банки са от съществено значение за задоволяване на нуждите от ликвидност на бизнеса и домакинствата и за запазване на работните места. Все пак подобни политики са ограничени в способността си да стимулират търсенето. Понастоящем преобладават рисковете за платежоспособността. Уязвимите, но жизнеспособни фирми се нуждаят от подкрепа - проблем, който може много по-добре да се разреши от фискалната политика.

Преди пандемията имаше тревожен консенсус, че ниските дългосрочни лихвени проценти насърчават прекомерното поемане на риск, което повишава рисковете за финансовата стабилност. Поразителното откъсване на финансовите пазари от реалната активност при възстановяването от кризата с Covid-19 засилва тези представи.

Фискалната политика трябва да играе водеща роля във възстановяването. Правителствата могат ефективно да се противопоставят на недостига на съвкупното търсене. Кредитните програми на паричните власти могат само да осигурят правомощия да се отпускат заеми, но не и да се харчи, както отбеляза председателят на Федералния резерв на САЩ Джей Пауъл.

Фискалните власти могат активно да подкрепят търсенето чрез парични преводи в подкрепа на потреблението и мащабни инвестиции – в медицински заведения, цифрова инфраструктура и опазване на околната среда. Тези разходи създават работни места, стимулират частни инвестиции и поставят основите за по-силно и по-екологично възстановяване. Правителствата трябва да търсят висококачествени проекти, като същевременно укрепват управлението на публичните инвестиции, за да гарантират, че проектите се избират на конкурентно ниво и ресурсите не се губят поради неефективност.

Много икономики вече могат да „заключат“ исторически ниските лихвени проценти и да поддържат ниски разходите за обслужване на дълга. Последните прогнози на МВФ са икономическият растеж да се увеличи с по-бързи темпове от разходите за обслужване на дълга в много страни - и с още по-голям марж в абсолютно изражение, отколкото преди пандемията. Това предполага, че разходите за обслужване на дълга могат да намалеят. Това би предоставило място в много икономики за инвестиции в приобщаващ, силен и устойчив растеж, без да се накърнява устойчивостта на дълга или достъпа до пазара на облигации.

Значението на фискалните стимули вероятно никога не е било по-голямо, тъй като мултипликаторът на разходите е много по-голям при продължителен капан на ликвидността. За много държави, които се оказват на ефективната долна граница на лихвените проценти, фискалното стимулиране е не само икономически стабилна политика, но и фискално отговорна позиция.

Въпреки че всички страни ще трябва да прилагат фискална политика, размерът на стимулите очевидно ще варира. Тези, които влязоха в кризата с повишен дълг и слаби перспективи за растеж, ще трябва да определят приоритетите на разходите и да търсят финансова подкрепа. Тези, чийто дълг е неустойчив, трябва да се преструктурират възможно най-скоро, за да освободят ресурси за борба с тази криза.

Всички държави трябва да изградят средносрочна фискална рамка, за да гарантират, че дългът ще остане устойчив, включително чрез структурни реформи, мерки за повишаване на приходите и съкращаване на разточителните разходи.

Такава криза се случва веднъж в живота. Политиците реагираха категорично, предотвратявайки още по-дълбока рецесия. Паричната политика ще остане в центъра на това усилие, но когато светът е в глобален капан на ликвидност, време е за синхронизиран фискален тласък, който да повиши перспективите.