Трудната раздяла с въглищата

Въглищата все по-осезаемо са нежелан източник на енергия в световен мащаб. Произведената от тях енергия е по-скъпа от тази на възобновяемите източници, а инвеститорите виждат финансов риск във въглищните мощности. Това е посочено в доклад с примери за отказа от въглища в Германия, разпространен от ГД "Енергетика" към Европейската комисия (ЕК).

Германия разчита на въглищните мощности за своята икономика в най-силна степен в Европа след Полша. Като цяло страните в ЕС бързо се ориентират към отказ от въглищата - между 2012 и 2019 година произведената от въглища енергия намалява с 50%, а 93 гигавата от общо 143 гигавата въглищни мощности са в процес на затваряне.

Подобно е положението и в световен мащаб - през първата половина на 2020 година повече въглищни мощности бяха изведени от експлоатация, отколкото нови се откриха. В условията на пандемия въглищата се оказаха вторият най-засегнат енергиен източник след петрола.

Процесът на затваряне в Германия вече започна и много държави в Централна и Източна Европа могат да се възползват от уроците. Един от тях е да не се подвеждаме с отлагане на мерките и затваряне на централите след десетилетия. Това води до несигурност, социални конфликти и проблеми, особено когато пазарните условия и политическата воля ще бъде различна.

Същевременно предприетите европейски действия са ясни със Зелената сделка и отлагането на процеса означава изправяне пред все по-тежки икономически условия за въглищата и все по-жестоки изисквания за опазване на околната среда.

Една от най-важните стъпки за правителствата в изготвянето на планове за затваряне на въглищните мощности е намирането на алтернативи. Една от тях са възобновяемите източници, които са и сред най-малко засегнатите от пандемията. Природният газ е възможен заместител на въглищата в процеса по безвъглеродна икономика, но е с несигурни доставки в дългосрочен план. Освен това и въглеродният отпечатък на газа се влошава от метана, един от опасните газове за атмосферата.

Но ето и основните стъпки, направени от най-голямата европейска икономика в трудния процес по затварянето на въглищните мощности.

Добри и лоши практики от Германия

През лятото на 2018 година германското правителство създаде специална комисия (придобила публичност като "Въглищната комисия"), която да изготви план за действия относно отказа от въглища със срокове, финансова подкрепа за въглищните региони и т.н. Всички предложения от Комисията бяха включени в правителствени предложения за промяна в законодателството през август 2019 година, а през януари 2020 година беше готов и проектът на закон за закриване на въглищните мощности.

Двете законодателни норми бяха одобрени от германския парламент през лятото на 2020 година.

В текстовете, приети с доста конфликти в парламента, е записано окончателен отказ от въглищата и затварянето на централите до 2038 година, с опция това да се случи и няколко години по-рано - до 2035 година. Това обаче не кореспондира на идеите на ЕК за намаляване на емисиите до 2030 година, нито на подписаното в Париж споразумение през 2015 година.

Планът за затварянето ще бъде проверяван през 2022 година, 2026 година, 2029 година и през 2032 година.
На този етап е прието по-ранното затваряне на стари мощности, за да се освободи място за новата централа Datteln IV, заработила през май 2020 година, макар че препоръките бяха тази нова мощност от 1,1 гигавата да не бъде отваряна въобще.

Тук е видно, че първата фаза за закриването на въглищата минава през политическа воля и управленски решения. "Въглищната" комисия в Германия имаше много големи правомощия, защото управляващите партии в страната така и не можаха да се разберат за сроковете за затваряне на централите.

Споразуменията и решенията на Комисията обаче са постигнати много трудно и се отвориха доста конфликтни линии, подсказвайки, че ролята й не е съвсем успешна в дебатите за затварянето на въглищните централи.

Нужен е и внимателен подбор на членовете на подобни комисии, ако се стигне до този вариант при процедурата за закриване на въглищни централи. Според авторите на анализа за Германия членовете не са подбрани по прозрачен начин - често имена са били слагани в списъците вечерта преди избора на членове.

Механизмите за закриването на централите в Германия са различни за различните видове въглища. Централите, използващи атнтрацитни въглища, ще бъдат изключени от схемата за търговия с емисии до декември 2027 година, като ще има възможност за удължаване на този срок за новите централи. След това те ще могат да работят, но без никакви субсидии. Правителството ще предлага финансова подкрепа за преминаване от въглища на природен газ, както и за комбинирано производство (на електроенергия и топлинна енергия).

Лигнитните централи ще бъдат затворени по силата на "непрозрачни преговори" между държавата и операторите от RWE и LAEG, пише в доклада. Страните са подписали публично-частни договори за затварянето, като все още има конфликти и съмнения как са калкулирани одобрените 4,35 млрд. евро субсидии за тези централи. Тези договори трябва да бъдат одобрени от парламента.

Или с други думи, преговорите за закриването на централите трябва да са прозрачни, комуникацията - ясна, за да няма съмнения в действията на правителството.

Като цяло подкрепа от правителството ще получат три германски региона, в които основно се развива въглищната индустрия (лигнитни въглища) - Лужица (Бранденбург и Саксония), Централният минен регион (Саксония и Саксония-Анхалт), както и Рейнският минен регион (Северна Рейн-Вестфалия). До 2038 година за различни проекти по закриването на въглищните централи и мини ще бъдат отпуснати 14 млрд. евро от местните власти и 26 млрд. евро от федералния бюджет.

Местните власти могат да влагат тези пари в подпомагане на услугите, дигитализацията, туризма, проучвания и опазване на околната среда. Целта е да бъдат създадени работни места и икономическо разнообразие за регионите, в които доскоро са доминирали въглищата.

Разпределението на средствата обаче не е оставено в ръцете на кметовете, а на местните правителства и навява на мисли, че те могат да бъдат получени от участници без ясни изисквания.

Парите от федералния бюджет вече са ясно дефинирани - те ще отидат за инфраструктура, обществен транспорт, както и създаването на центрове за проучвания и федерални агенции.

Субсидирането на затварянето на мощности обаче трябва да бъде базирано на икономическа логика и в съзвучие с климатичните цели, както и да получи одобрението на ЕК за държавна помощ, допълват още авторите на анализа.

Няма единна процедура по затварянето на въглищните мощности и най-добрият начин е да се вземат предвид националните и регионалните предимства и слабости. Затова не е лошо правителствата да вземат пример от плановете на другите държави, да преценят добрите и лошите практики и да изготвят и най-добрата стратегия за трудната раздяла с въглищата.