Китайската икономика може да не е това, което Пекин иска хората да мислят

Пекин предизвика завист, възхищение и не малко възмущение, когато публикува данни миналата седмица, потвърждаващи, че това е първата голяма икономика, която отново започва да се разширява след разрухата, причинена от COVID-19 през първата половина на годината, пише The Guardian.

Изглежда, че Китай е постигнал V-образното възстановяване, преследвано от финансовите министри по целия свят, след като започна пионерски масови ограничения, за да овладее вируса в Ухан, след което затвори границите си, за да спре да филтрира връщащите се обратно от чужбина.

Тъй като в страната почти няма нови случаи на вируса, хората могат да се върнат към нещо като нормален живот в офиси, училища, магазини и ресторанти, а правителството насърчава рязкото инвестиране в инфраструктурата и новото производство.

Правителствените данни показват икономически ръст от 4,9% между юли и септември, малко по-нисък от очакванията на икономистите, но все пак удивително постижение.

Анализаторите обаче предупредиха, че очевидната манипулация на данни и подробностите за това как Китай се е върнал към растеж, разчитайки повече на инвестиции, отколкото на потребление, повдигат въпроси за силата и трайността на икономическото съживяване.

Ник Маро, водещ анализатор по глобалната търговия в Economist Intelligence Unit, смята, че цифрите изглежда показват разместване на някои данни, за да се ускори общият темп на растеж на БВП за третото тримесечие, въпреки че предупреди, че няма преки доказателства за измисляне на данни.

„Китайската статистическа агенция е непрозрачна относно тяхната методология и освен ако не получим повече подробности за техните корекции, никога няма да разберем цялата истина. Но изглежда има доказателства за целенасочена корекция, която да помогне за достигането на тази цифра “, каза той.

„Данните за септември бяха изгладени чрез негласна промяна на историческата основа за сравнение - като цяло някои от числата от септември 2019 г. бяха преразпределени за октомври същата година, за да се намали базата за сравнение. Това доведе до статистическо изкривяване, при което цифрите за растежа от септември 2020 г. може да са били изкуствено завишени“, коментира финансистът.

Разликата в темповете на растеж не е огромна, каза Маро, но манипулацията предполага, че икономиката може да не е толкова силна, колкото Пекин би искал хората да мислят. „По-голямото внушение е, че инвестиционният пейзаж може да е по-крехък, отколкото официалните цифри предполагат към последното тримесечие на 2020 г. Това е може би по-големият риск за компаниите, за който те трябва да са наясно“, коментира той.

Леланд Милър, главен изпълнителен директор на консултантската компания China Beige Book, която проследява китайските икономически данни, които сама обработва в допълнение към правителствената статистика, също отбеляза една обезпокоителна промяна в данните.

Китай отчете ръст от 0,8% в инвестициите в дълготрайни активи за първите три тримесечия на годината в сравнение с 2019 г., но абсолютните цифри за същия период показаха спад от няколко трилиона юана. „Това не е игра на маржовете. Това кара 2,5 трилиона юана инвестиции в дълготрайни активи да изчезнат “, каза той.

Единственото обяснение, дадено от китайските власти за несъответствието, е, че данните са коригирани, за да отразяват „резултатите от четвъртото национално икономическо преброяване, статистическото правоприлагане и регулирането на статистическите програми“, така че икономистите няма начин да преценят колко точни са ревизиите или да ги сравнят с други данни.

Ако инвестициите в дълготрайни активи действително са намалели, както предполагат суровите данни, докато потреблението също е спаднало, общият растеж на БВП може да бъде много по-нисък“, заяви Милър.

Междувременно пандемията подтикна много западни компании да преразгледат зависимостта си от китайските фабрики. И докато Пекин в продължение на няколко години призовава за „ребалансиране“ на икономиката, за да стимулира вътрешното потребление, той все още се бори да го превърне в реалност.

Други дългосрочни предизвикателства, включително дългът и застаряващото население, са засенчени временно от коронавируса, но остават не по-малко проблематични.

„Дори ако растежът скочи от ниска база през следващата година, все още има основни структурни проблеми“, каза Джордж Магнус, бивш главен икономист в UBS и сътрудник в Китайския център към Оксфордския университет.

„Те включват нарастващ дълг, лоши демографски данни, слаба производителност, много по-враждебна външна среда за търговия и инвестиции. Всички тези неща ще тежат върху потенциала на Китай за разширяване и развитие“, коментира икономистът.