Секторът на корабоплаването предлага решение на проблема с излишните петролни продукти като дизела, чийто обем продължава да нараства заради щетите, нанесени върху търсенето от коронавирусната пандемия. В същото време въпросите около промяната на качеството на корабното гориво започват да будят тревога, пише Bloomberg.
Дизелът и керосинът, който обикновено се преработва в реактивно гориво, все по-често се използват за производство на корабен мазут с много ниско съдържание на сяра, което помага да се облекчи пренасищането на пазара за дестилати.
Рутинното вземане на проби на корабните горива показва, че някои смеси стават по-малко вискозни, което може да повлияе на качеството на горивото.
В най-лошия случай това може да доведе до превръщане на горивото в утайка и претоварване на двигателя на кораба, въпреки че към момента са регистрирани само няколко подобни случая. Индустрията също се сблъска с проблеми с качеството, тъй като преминава към нови правила, насърчаващи по-чисти горива, които влязоха в сила тази година.
Горивото с много ниско съдържание на сяра (VLSFO) е предпочитано от морските спедитори, тъй като то се приспособява към разпоредбите, въведени от Международната морска организация (МОО) в началото на годината, според които плавателните съдове могат да използват гориво със съдържание на сяра не по-голямо от 0,5%, освен ако не са оборудвани с апарати за намаляване на замърсяването.
кораби
Ръстът при използването на дизел и керосин в корабоплаването представляват допълнително предизвикателство за индустрията.
Откриването на некачествено от гледна точка на плътността гориво обаче не е лесна задача. Рисковата партида може да стане очевидна едва през седмиците след доставката дори след първоначално преминаване на проверките, свързани с изискванията за спецификация, посочва Стив Бий, директор търговско и бизнес развитие към Veritas Petroleum Services. VLSFO трябва да се използва бързо и да се съхранява не повече от три месеца в сравнение с морския бензин, който може да се съхранява до една година, добавя той.
Плътността на горивото става проблем, когато вискозитетът падне под 100 сантистокса (cSt), споделя Тим Уилсън, главен консултант-инженер за морския транспорт в звеното за анализ на горивата в Lloyd’s Register. Средният месечен вискозитет на VLSFO варира в различните региони през първите осем месеца на 2020 г., от 52 до 179 сантистокса, според данни на Lloyd’s.
Проблемите с качеството на горивата след въвеждането на новите регулации може да струват на спедиторите над 1 млрд. долара, според асоциацията на морските превозвачи Intertanko.
Спредът между референтните цени на дизела в Сингапур и горивата с 0,5-процентно съдържание на сяра се е свил с около 88% от края на юни, според данни на S&P Global Platts.