Европа търси деликатен баланс между здравето и икономиката

Европа очевидно се движи по ръба, избирайки целеви мерки с цел да избегне парализираща втора пълна блокада заради пандемията от коронавируса. Ще бъдат ли тези мерки достатъчни и ще ги приемат ли европейците, пише DPA.
   
След няколко седмици на нов ръст на случаите на Ковид-19 на целия континент, вчера Уелс наложи регионална карантина, а Словения обяви едномесечно "състояние на епидемия". Чешката армия отпусна 165 тона материали на властите в Прага за построяване на голяма полева болница.
   
За да поставят положението под контрол, страните се надпреварват да налагат отново вечерен час, носене на маски и ограничения върху социалните събирания.
   
"Не можем да губим време: трябва да действаме, въвеждайки всички необходими мерки, за да предотвратим тотална блокада", каза италианският премиер Джузепе Конте през уикенда, обявявайки по-строги мерки за борба с вируса. Това е послание, което може да се чуе от много лидери - от Франция през Германия, Швейцария, Австрия и Чехия до Русия.
  
Германският канцлер Ангела Меркел каза в седмичния си подкаст по интернет, че са необходими временни болезнени мерки, "за да не претоварим нашата здравна система, да държим училищата и детските заведения отворени, и заради нашата икономика и нашите работни места".
   
В европейските страни, включително бившите съветски републики в Централна Азия, се наблюдава ръст на случаите на Ковид-19 от близо 1 милион, достигайки общо над 8 милиона за последните седем дни, сочат данни на Световната здравна организация.
   
Броят на починалите от Ковид-19 в Европа прехвърли 250 000, но "кривата на смъртните случаи" не е така стръмна, както тази на ръста на заразените, тъй като тенденцията е пациентите да са по-млади, а болниците подобряват прилаганите терапии в сравнение с първия пик през април.
   
"Ние наистина сме много близо до цунами", каза белгийският здравен министър Франк Ванденбрук пред радио "Ер Те Ел инфо". "Истината е, че ние вече на контролираме онова, което се случва", заяви той за бурно растящия брой на случаите в своята страна.
   
Белгийското правителство нареди затварянето на всички барове, кафенета и ресторанти и наложи вечерен час. Работата от вкъщи е задължителна там, където е възможно. В Прага 25 полицаи бяха ранени през уикенда по време на протест на стотици футболни и хокейни запалянковци заради ограниченията при спортните събития.
   
"Тези по-леки мерки и тяхното управление са много по-трудни от налагането на пълна карантина", каза италианският експерт по обществено здраве Ана Одоне пред DPA. Вместо затварянето на една цяла страна за определен период от време, онези, които измислят политиките, сега трябва да решават кои сектори да ограничат, за да предотвратят разпространението на заразата, и за колко дълго време, заяви преподавателката в Университета на Павия.
   
Експертите по обществено здраве не обичат да слушат как политиците говорят за втори вълни или цунамита, сякаш пандемията е неконтролируема. "Всеки от нас има отговорна роля да защитава себе си и цялата общност", каза Одоне, като посочва чистите ръце, маските и физическото дистанциране.
   
Междувременно СЗО предупреди, че  нови ограничения и сътрудничество от обществото не са достатъчни, ако Европа наистина иска да изправи кривата. За разлика от Европа, няколко азиатски страни имат много по-малък брой на заразените, каза ръководителят на спешните операции на СЗО Майк Райън на пресконференция в Женева в понеделник сутринта.
   
Азиатските държави поставят акцент не само върху изолирането на хората, контактували с пациенти с Ковид-19, но също и върху затварянето им у дома и тяхното хранене по време на карантината. Освен това азиатските страни постоянно увеличават броя на тестовете за вируса и капацитета на болниците, дори и след като броят на заразените започна да спада.
   
"Те пресичат финишната линия и продължават да тичат", посочи Райън.

   
Европа също ще трябва да продължи да тича, защото според СЗО една или повече ваксини могат да бъдат тествани и одобрени за употреба не по-рано от средата на 2021 г.
   
Ще има ли дотогава континентът достатъчно "икономическа пара", за да подкрепи изнемогващите отрасли, като туристическия сектор например?
   
Белгийският икономист Андре Сапир каза пред ДПА, че правителството може да се окаже в положение да си зададе въпроса кои сектори си струва да поддържа живи, предвид тенденцията към пазаруване по интернет и към дигитализация, започнала още преди пандемията.
   
Дори и с помощ от правителството, "можем ли да сме сигурни, че един или друг отрасъл или фирма ще съществуват след половин година?", попита експертът от мозъчния тръст "Брюгел" в Брюксел.
   
Докато правителствата се опитват да избегнат парализиращи нови блокади, шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард призна, че сегашните целеви антиепидемични мерки имат и отрицателен ефект. "Втората вълна на епидемията в Европа, по-конкретно във Франция, и въвежданите нови ограничения, засилват несигурността и тежат върху икономическото възстановяване", каза тя пред френския вестник "Монд" в понеделник.
   
Пандемията може да доведе до загуба на работни места в дългосрочен план, прогнозира Лагард. "Това създава рискове за социалното сцепление, за доходите на домакинствата, за търсенето на стоки и за икономическия растеж", каза Лагард.
   
Според нея ЕЦБ обаче е готова да предостави още повече икономически стимули.  "Ако трябва да се направи повече, ние ще направим повече", подчерта тя.  

(БТА)