Америка и преди е губила имиджа си, но винаги го е възстановявала

Днес САЩ са въвлечени в поредното съперничество между велики сили, но прекараха последните няколко години, прахосвайки този жизненоважен капитал. За щастие не всичко е загубено. Американците имат къса памет по отношение на меката сила: Те си мислят, че страната винаги е била обичана в миналото. Свидетелствата обаче са разнопосочни.

Планът Маршал, който демонстрира инициативността и щедростта на САЩ след Втората световна война, беше последван от Маккартизма (по името на републиканския сенатор Джоузеф Маккарти - бел. прев.), който накара дори близки съюзници да заключат - както се казва в един таен доклад от ерата на президента Айзенхауер - че Америка „не изпитва истинска привързаност към някои от основните ценности на демократичното общество."

През 60-те години идва Виетнамската война, която нанесе кървяща рана на американския престиж. "Тя очерта мрачната картина на световна суперсила, убиваща или раняваща сериозно по хиляда цивилни седмично, докато се опитва да подчини една малка, изостанала нация, ползата от което е под сериозно съмнение", бе признато в меморандум на Министерството на отбраната.

По времето на Роналд Рейгън различни въпроси - от разполагането на ядрени ракети със среден обсег в Европа до „мръсни войни“ в Централна Америка - предизвикаха гневни международни протести срещу САЩ. А при президента Джордж Буш инвазията срещу Ирак през 2003 г. бързо изчерпа съчувствието, на което САЩ се радваха след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. В миналото Америка е опетнявала репутацията си и дори е правила катастрофални грешки, но всеки път престижът на САЩ в крайна сметка се е възвръщал.

Тук има причина за безпокойство: Проучването на Pew показва, че чуждите общества вярват, че САЩ са станали по-малко ангажирани в защита правата на своите граждани. (За промяната на това убеждение не помага фактът, че Холивуд е една от жертвите на пандемията.) И все пак САЩ все още притежават силно привличане.

Това, че движението „Животът на черните е важен“ предизвика протести в знак на солидарност в други държави, може да изглежда като удар по престижа на САЩ, но всъщност подчертава способността на американските социални движения да вдъхновяват съчувствие и подражание по целия свят. Това също е форма на власт.

И накрая, ако имиджът на Америка е накърнен в наши дни, това важи и за китайския. Благосклонността към Пекин в глобален план се срина заради Covid-19 - пандемия, с която САЩ може да не се справят, но всъщност Китай отприщи. Недоверието към Си Дзинпин също е на рекордни нива, достигайки 70-80% във всички анкетирани страни с изключение на една. Да, Си все още е по-популярен от американския президент в много държави, но  Тръмп вероятно ще слезе от политическата сцена доста преди него, а все по-репресивната и отблъскваща китайска политическа система, която го създаде, ще си остане.

Американците не трябва да остават безразлични към отстъплението в мека сила през годините на Тръмп. Това показва колко бързо една демократична суперсила може да се превърне в обект на международно възмущение и дори съжаление. Геният на американската система обаче винаги е бил в способността й за самокорекция. След като ерата на Тръмп приключи, ще разберем дали американската мека сила ще се възстанови, както го е правила в миналото.