Отслабването на демокрацията е друга вреда от технологичните гиганти

Всеки ден разкрива нови вреди, причинени от технологичните компании на демокрацията и обществените ценности. Речта на омразата става вирусна, рекламните компании ръководят и притежават огромни информационни екосистеми, избирателите се манипулират, а частни фирми продават системи за проникване, които имат сходни способности с разузнавателните агенции, пише за Financial Times Мариете Шааке, международен директор в Центъра за кибер политики към Станфордския университет. 

Това са само няколко примера от нарастващия списък с щети за демокрацията. Въпреки това законодателите все още се обръщат предимно към пазарните механизми в стремежа си да засилят демократичната отчетност на технологичните компании. В своите усилия те могат да използват мощни инструменти като антитръстовото регулиране. Но е време демократичните принципи да бъдат защитени по-категорично.

ЕС, например, обяви нови планове за ограничаване пазарната мощ на най-големите интернет компании. Съдебната комисия към Конгреса на САЩ също публикува доклад, който цели да гарантира конкуренцията на цифровите пазари. Тези ходове са предназначени да осигурят честна игра чрез предотвратяване на ценова дискриминация, монополи или формиране на картели - всичките основни икономически правила, но аз смятам, че действията имат тесен фокус. Освен това делата, заведени от регуалторите, водят до съдебни спорове с години, като доказването на обвиненията може да бъде трудно.

Трябва да се признае, че американският доклад надхвърля икономиката. Той е категоричен относно отрицателното въздействие върху демокрацията, което произтича от силата на технологични гиганти като Amazon, Apple, Facebook и Google. Докладът изтъква ползата от „препотвърждаване на антимонополните цели на антитръстовите закони и тяхната централна роля за осигуряване на здравословна и жизнена демокрация“.

Необходимо е актуализиране на антитръстовите мерки, за да се адресират някои специфични характеристики на дигитализацията, но не вярвам това да се прицели пряко във вредите, причинена на обществените ценности и демокрацията. Вместо това тези щети се разглеждат като външен ефект от злоупотребата с пазарна мощ на технологичните компании. Тъй като антитръстовият механизъм е един от най-силните регулаторни такива, сякаш изглежда, че той може да направи чудеса. Но увреждането на демокрацията не е само следствие от злоупотреба с пазарна власт или от нарушения на антитръстовите правила. Технологиите могат да имат негативни ефекти върху демокрацията независимо от това дали антитръстовите простъпки са доказани или не.

За да разберете защо, следвайте логиката на пазарната мощ. Ако компаниите могат да докажат, че не са монополи, тогава всяка вреда, която причиняват на демокрацията, няма да бъде подложена на санкции. По същия начин, ако технологичните гиганти бъдат раздробени по антитръстови причини, дали ще се подобрят непременно ефектите от техните бизнес практики върху демокрацията? Има множество малки компании, които изграждат системи за лицево разпознаване и наблюдение, които могат да засегнат дълбоко демократичните принципи. Предвид по-малкия размер и жизнеността на пазара, в който оперират, едва ли такива компании ще бъдат обект на антитръстово разследване. Нито пък имат много за раздробяване. И все пак от такива компании ще трябва да се изисква да спазват демократичните принципи и да бъдат държани отговорни, когато не го правят.

Междувременно се подготвя новият европейски Демократичен план за действие. Целта е да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да участват в демократичната система чрез информирано вземане на решения, защитено от незаконна намеса и манипулации. В този дух планът е първа стъпка в справянето с технологичните заплахи за изборния процес. Но той може да отиде по-далеч, ако му се даде мандат да преценява дали са застрашени и други демократични принципи, както и правото да действа, когато се докажат нарушения.

Тук може да бъде полезно копирането на антитръстовите механизми. Антитръстовите регулатори имат големи правомощия да получават информация от кухнята на компаниите, както и за намеренията на техните ръководители. Упълномощаването им да проучват, разследват, установяват и оценяват зачитането от компаниите на демократичните принципи би осигурило по-широка и по-ясна отчетност. В действителност регулаторите би трябвало да могат да оценяват всички сектори за вреди, нанесени на демокрацията, като използват конкретизирани умения. Тези умения са спешно необходими, за да се разбере как информационната архитектура на цифровия свят влияе на обществения дебат и как предпочитанията на алгоритмите могат да доведат до дискриминация. В момента бързо развиващите се алгоритми и потоци от данни се обработват до голяма степен по начин, невидим за повечето изследователи и регулатори - резултат от защитата на търговската тайна и липсата на капацитет и умения от страна на регулаторите.

Надеждата антитръстовите и пазарните правила да поправят щетите, нанесени от технологичните компании на демокрацията, е точно това: надежда. Вместо това са нужни директни действия срещу нарушенията на демократичните принципи. Ако, например, предвиждащият изкуствен интелект нарушава презумпцията за невинност, то тогава нямя правосъдие. Демокрацията е достатъчно важна, за да бъде изрично защитена, особено след като е изправена пред нови заплахи, произтичащи от технологичните промени.