Защо мразим богатите?

Това ни отвежда до поляризацията. Макар че след срещи със свестни богати хора е по-малко вероятно да ги окачествим като един дол дренки, в социалните медии ние обикновено срещаме съмишленици. Тези с лошо отношение към богатите са склонни да споделят и подсилват подобни мнения, често до степен, при която хората се надпреварват в омразата си към заможните.

Това повдига въпроса: кое е ненормално? Какво ви прави достатъчно богати, за да бъдете мишена? Проучване на една лондонска благотворителна организация за борба с бедността установи, че нейните фокусни групи лесно са посочили кой жизнен стандарт е много над минималния, на много по-трудно „прекомерния“.

Това отново сочи към проблема с генерализирането на база собствения опит. Често ще видите хора от средната класа в социалните медии, които посочват на малко по-заможни от тях някакво ужасно прегрешение на богаташ, въпреки че и двете прослойки биха били счетени за богати от наистина бедните - илюстрация на нарцисизма от малките различия на Фройд.

Богатите със сигурност трябва да се притесняват накъде духа вятърът. Възгледите на американците защо хората са богати са се променили значително през последните няколко години, според изследвания на Pew Research. Все по-голям дял от анкетираните отдават това на повече предимства спрямо останалите. Между 2018 и 2020 г. увеличението е от 42 на 65 процента.

Не е чудно, че Александрия Окасио-Кортес, клонящата вляво членка на Конгреса, намери отклик с фразата си „всеки милиардер е провал на политиката“. Разбира се, както тя посочва, тези, които не харесват начина, по който се управляват икономиките на САЩ и Великобритания, е по-добре да мразят играта, а не играчите. САЩ, Обединеното кралство и другите страни с толкова големи неравенства трябва да ги преодолеят със сериозни реформи във всичко, от данъци до жилища (Великобритания) и здравеопазване (Америка). Ще е от полза за богатите да подкрепят подобни политики, защото иначе могат да открият, че играта се променя в тяхна вреда и то бързо.