Главните геополитически оръжия на САЩ днес - технологиите и фракингът

Междувременно географията все още е в полза на Америка. Морските сили се радват на значителни предимства в стратегическата конкуренция с континентални такива като Китай. От царуването на крал Луи XIV до Студената война, първо британците, а след това и американците, намираха съюзници, чиято независимост беше застрашена от амбициите на великите сухоземни сили на времето.

Всяка стъпка, която предприема агресивният вече Пекин, за да подкрепи своите претенции за регионална хегемония в Азия, приближава съседи като Индия, Австралия, Япония и Виетнам до САЩ. С помощта на Америка тези страни могат да си сътрудничат, за да гарантират своята независимост и в крайна сметка да убедят Китай да се задоволи с по-малко доминираща регионална роля. Без САЩ шансовете им са много по-малки - реалност, която дава на американските президенти някои важни козове.

Освен това икономическите амбиции на Пекин са насочени към ключови европейски икономически сектори като процъфтяващите германски автомобилна и машиностроителна индустрии. А репутацията на Китай по отношение на търговския протекционизъм и кражбата на интелектуална собственост гневи европейците не по-малко от американците. Преди шест месеца участието на Huawei на свързания със сигурността европейски телекомуникационен пазар изглеждаше гарантирано. Вече не.

Както наскоро писа в списанието Foreign Affairs изпълнителният директор на Центъра за нова американска сигурност Ричърд Фонтин, който не е фен на настоящата администрация, едностранният външен подход на Тръмп и поставянето под съмнение на фундаментални международни институции като НАТО не предизвикаха единствено хаос. Те също така създадоха нов лост за Америка. Сега съюзниците осъзнават, че подкрепата на САЩ не може да се приема за даденост и че международните споразумения трябва да се харесват на американското обществено мнение, за да оцелеят.

Следващата администрация трябва да развие източниците на американската сила. Който и да е в Белия дом, ще има шанса да прекрои и укрепи американските съюзи, тъй като изместването на стратегическия интерес на САЩ към Индо-Пасифика набира скорост.

Опасността относно Тръмп е, че той може да не успее да премине от разрушаване към съграждане във втория си мандат. При Джо Байдън рискът е новата администрация да бъде твърде съсредоточена върху възстановяването на статуквото отпреди Тръмп, за да се възползва от открилите й се исторически възможности.