Демокрацията страда заради икономически, политически и интелектуални олигополи?

С други думи, това, на което сме свидетели, е „борба за власт между вътрешни и външни хора“. Ако демагозите, представящи се за аутсайдери, като Тръмп и британския премиер Борис Джонсън, се радват на електорална подкрепа, то е защото могат убедително да посочат утвърдени олигополи в почти всяка сфера на обществения живот.

Такива са и масовите медии, които помогнаха за втълпяването на пропазарния дискурс на центристките политици и богатите бизнесмени като неоспорима идеология на нашето време, докато бунтарската кандидатура на Тръмп през 2016 г. не алармира със закъснение  за гнева на „изоставените“ в света.

Карлос Лосада пише в „Какво си мислехме: Кратка интелектуална история на ерата на Тръмп“, че оттогава насам обърканите американски коментатори „се окопаха в зоните си на комфорт, прибягвайки до стари аргументи, познати врагове, инстинктивни изблици и сигурни дадености“.

Масовите медии се нуждаят от нова рамка за анализ и интерпретация, за да възстановят своя морален и интелектуален авторитет. Тази рамка ще трябва да повдигне различен набор от въпроси.

Например, държавата, някога омаловажавана и отхвърляна от радетелите на свободния пазар, сега се завръща, за добро и лошо. Оказва се, че само облагащите и регулиращи правителства могат да осигурят сигурност и ресурси по време на епохална криза.

Какво друго може да постигне държавата? И какво не трябва да се опитва? Съществуват солидни, исторически доказани аргументи срещу централното планиране. Но има и не по-малко силен довод за това, което американският антрополог Джеймс Скот нарича „местно знание“ - онова, създадено с течение на времето от личните взаимодействия в общността, а не стандартизираните му версии, генерирани от безлични агенции като държавата и пазарите, търсещи власт и печалба.

Неотдавнашните политически катаклизми показаха, че в сложни, пъстри общества като нашите, върхушката обикновено е сляпа за реалностите на дъното.

Могат да се потърсят много отговори и да се оформят нови въпроси в емпиричните трудове от последните десетилетия за редица явления, от вечно бедните гета до движенията, изразяващи превъзходството на белите. Движенията, организациите и хората, ангажирани на терен с политически и екологични проблеми, също могат да помогнат за преодоляване на голямата пропаст днес между специализирания опит и масовите информации и коментари.

Разбира се, засиленото представителство на расовите и етническите малцинства в работната сила само по себе си няма да бъде достатъчно. Задачата за премахването на интелектуалните олигополи ще стои и след попълването на расово-етническите квоти.