Конфликтът за Нагорни Карабах - плод на съперничеството между Русия и Турция

Дългогодишният конфликт между Армения и Азербайджан беше подновен в края на миналия месец, като всяка от страните обвинява другата за боевете. Откакто обстрелът започна на 27 септември, населени места както в Нагорни Карабах, така и в околния регион, са подложени на атаки.

Баку твърди, че вторият по големина град в Азербайджан - Гянджа, разположен само на 100 километра от столицата на Нагорни Карабах Степанакерт и в близост до арменската граница, е обстрелван от арменски ракети. Съобщава се за убити 220 души, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Ереван, от друга страна, твърди, че Степанакерт, където над 99 процента от населението се определя като етнически арменци, търпи атаки от страна на Азербайджан. От района се публикуват снимки с цивилни сгради в руини, електричеството в града е спряно и населението масово бяга. В четвъртък Армения обвини Азербайджан в ракетен обстрел на катедралата "Свети Спасител". Според местни доклади възрастни и деца са били приютени в катедралата, но няма данни за убити и ранени.

Междувременно международните групи се опасяват, че действителният брой на жертвите в засегнатите региони е много по-голям от официалните доклади. Това, което е сигурно, е, че възобновеният конфликт е най-смъртоносният, откакто през 1994 г. беше въведено прекратяване на огъня, за да се сложи край на продължителна война, довела до настоящото статукво – Армения да контролира Нагорни Карабах и голяма част от околността, въпреки че територията е международно призната като част от Азербайджан.

Проучвания на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES) в Любляна, Словения, показват, че перспективата за решаване на конфликта в обозримо бъдеще е нищожна. Той е далеч по-сложен от чисто териториален спор между съседни държави, а е част от по-широката борба за влияние в Кавказ между Русия и Турция.

Както при повечето насилствени борби на нашето време, конфликтът води началото си от европейския империализъм от XIX век. Този южен район на Кавказките планини е бил исторически населен както от арменци, така и от азербайджанци. Руската империя официално го завзема, след като печели Руско-персийската война през 1813 г. В началото на съветския период над 100 години по-късно, въпреки че е населен до голяма степен с арменци, регионът е обявен за автономен регион в състава на Азербайджанската съветска социалистическа република.

Понастоящем историческата юрисдикция на Русия както над Армения, така и над Азербайджан й позволява да поддържа военна база в Армения - удобно разположена в близост до границата на малката държава с Грузия, и да си осигурява значителни печалби от богатия на въглеводороди Азербайджан.

Друга регионална сила с интерес към конфликта, но с много по-ясно определен съюзник, е Турция. Нейната подкрепа за Азербайджан е обяснена от анализаторите на IFIMES като резултат от отхвърлянето на международно признатия османски геноцид над арменците, както и от съществуващите етнически и езикови прилики между турци и азербайджанци. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше обвинен, че подклажда неотдавнашното управление на конфликта в Нагорни Карабах, като изрази изрична подкрепа за Азербайджан.

В понеделник шефът на НАТО Йенс Столтенберг заяви: „Ние сме дълбоко загрижени от ескалацията на военните действия. Всички страни трябва незабавно да спрат да се бият и да намерят път към мирно решение на конфликта“. Той допълва, че очаква Турция да използва своето значително влияние за успокояване на напрежението, защото досега правеше обратното.

Въпреки ясното присъствие на етническа и религиозна обвързаност в борбата, разделението на съседния Иран между двете страни доказва, че то не е само религиозно, твърди IFIMES. „Иран застана на страната на християнска Армения, въпреки съществуването на културни, етнически и религиозни връзки между Техеран и Баку“, коментират експертите.

Широко се предполага, че изненадващото нежелание на ислямската република да подкрепя предимно ислямския си съсед се крие в съществуването на значително азербайджанско малцинство в западните и провинции. Опасенията от сепаратизъм или движение за обединение с Азербайджан се засилват в Техеран още откакто кавказката държава започна да регистрира впечатляващ икономически растеж.

Все пак миналата седмица Техеран успокои Баку, че ще поддържа подкрепа за териториалната цялост на Азербайджан. Иранският президент Хасан Рохани обаче също се обади в Ереван с искане за мирно разрешаване на конфликта.

Досега САЩ и Европейският съюз останаха неутрални - дори може да се твърди, че са направо незаинтересовани, и призоваха за незабавно прекратяване на огъня. ЕС е особено загрижен за потенциалното нарушение на доставките на нефт и природен газ, идващи от региона на Каспийско море.

Късно в четвъртък руският президент Владимир Путин покани външните министри на Азербайджан и Армения в Москва за участие в мирни преговори. Остава да видим дали някой от тях ще се появи. Междувременно боевете продължават.