Централните банки не трябва да се борят с внесената дезинфлация, тя е добра

За най-големите икономики приблизително една трета от общата инфлация идва по канала на външната търговия. И докато нетърговската инфлация остава много стабилна през годините, търговският дял наистина върви само в една посока: надолу. След световната финансова криза цените на търгуваните американски стоки са спаднали с около 10%.

Така стигаме до втория проблем. Този китайски ефект трябва да е нещо добро, а не лошо. Подобна дезинфлация от страна на предлагането икономистите наричат ​​добра дефлация. Тя просто означава, че стоките са по-евтини за потребителите. Проблемът започва едва когато централните банкери се опитват, погрешно, да компенсират тази внесена дефлация.

И така, какво се случва, когато те пробват да повишат общата инфлация? Просто е: лихвените проценти в техните икономики се оказват твърде ниски, като централните банки насърчават кредитните балони. Всички големи кризисни проблеми през последните няколко десетилетия бяха предшествани от бърз растеж на кредитите спрямо БВП. Това се отнася за рецесията след дотком балон, световната финансова криза и икономическия срив заради Covid-19.

Не можем да виним централните банки за коронавируса. Може обаче да ги обвиняваме за две други неща. Първото е размерът на ливъриджа, по-специално корпоративният, с който нявлязохме в пандемията. Второто е причината за това натрупване на дълг: Централните банки влязоха в кризата най-малкото с нищожни лихвени проценти и претоварени с активи баланси.

Всяка нова извънредна ситуация означаваше, че централните банки трябва да прибегнат до все по-екстремни мерки, за да се предпазят от порочен дефлационен за дълга цикъл, условията, за който те подпомогнаха. Този път лекарството включваше закупуването на огромни количества корпоративен дълг. Това насърчи още по-големия ливъридж в компании, които поначало далеч не избягваха дълговете. Къде е минусът, ако централните банки винаги ги спасяват? Отговорът е, че те не винаги ще бъдат в състояние.

Както казва Андрю Хънт, който ръководи едноименна икономическа консултантска компания: „Изкачваме се все по-нагоре по скалата, само за да можем един ден да паднем от по-високо“. Наистина.