Централните банки не трябва да се борят с внесената дезинфлация, тя е добра

Напоследък беше изхабено много мастило по въпроса с решението на Федералния резерв на САЩ, че вече ще таргертира средната инфлацията за целия икономически цикъл. Посланието от останалите централни банки в развития свят е подобно: по-голямата част казват, че ако е необходимо, ще направят повече, за да върнат инфлацията обратно към целта, пише Ричард Куксън за Blooomberg.   

Икономисти, стратези и инвеститори анализираха коментарите на централните банкери, променяйки по съответния начин своите прогнози и залози. Въпреки това липсваше каквато и да било дискусия дали насочването на инфлацията е нещо добро, още преди големи части от икономиката да бъдат затворени от правителствата. Това е странно, защото за всички освен централните банкери става все по-ясно, че тази политика е голяма глупост.

Когато централните банки въведоха инфлационното таргетиране, започвайки с Резервната банка на Нова Зеландия през 1990 г., те несъмнено се опасяваха от прекомерна инфлация, предвид опита си от предишните няколко десетилетия. От началото на 21 век обаче те главно се опитват да противодействат на дезинфлационните сили. Не много успешно, трябва да се каже.

Опитвайки се да увеличат със сравнително произволна сума индекса на цените, които те до голяма степен не могат или не трябва да контролират, централните банки нямаше как да нанесат повече вреда. Те смазаха спестяванията и финансовата индустрия, като орязаха лихвените проценти до исторически ниски нива и доведоха цените на всички финансови активи до точка, в която епитетът „безпрецедентни“ едва ли е точен.

Лихви, ДЦК, корпоративни облигации, акции, валути: Не остана пазар, който да не е манипулиран от централните банки. Подхранвайки космическите цени на активите и огромния ливъридж, те правят много по-вероятно светът да навлезе във вида дългова дефлация, която допринесе депресията от 30-те години да е толкова ужасна. Или пък, ако това не се случи, може би ни подготвят за инфлационен взрив, който би треснал цената на почти всеки финансов актив.

Проблемите започват с това, което централните банкери се опитват да постигнат. Предполага се, че ако изобщо трябва да следят инфлацията, те би трябвало да се фокусират само върху цените, над които имат известен контрол, като например частта вътрешно генерирана инфлация (най-общо тази с невъншнотърговски произход). Общите мерки срещу инфлацията обаче включват и търговската такава, която се отнася основно до вноса.