Студената война между САЩ и Китай създава нова нужда от „мирно съжителство“

Вплетени ли са САЩ и Китай в нова Студена война? Не, поне засега, е мнението на един от най-видните американски политолози Джоузеф Най. Други, като бившия австралийски премиер Кевин Ръд, смятат, че светът тепърва влиза в Студената война, докато редица учени, включително Нийл Фъргюсън, твърдят, че новата Студена война вече е в разгара си.

Историческата аналогия на оригиналната Студена война може да ни помогне да разгледаме къде се намира светът днес, но само ако оценим както разликите, така и приликите между тогавашната ситуация и тази от днес, пише Nikkei Asia Review.

Твърди се, че основните разлики между ситуацията в миналото и тази в настоящето включват многото взаимовръзки между икономиките и обществата на САЩ и Китай, които са създали дълбока взаимозависимост и взаимна уязвимост, липсата на военни съюзи или блокове, насочени един срещу друг и накрая липсата на идеологическа надпревара. 

По този въпрос Китай твърди, че не се интересува от износа на своя модел на управление, поне не и на Запад. Студената война, за разлика от днешния геополитически казус, се гради отчасти върху въпроса за това коя политическа и социално-икономическа система е по-висша: капитализъм и демокрация, от една страна, или планова икономика и тоталитарни или авторитарни варианти на "демократичния централизъм" на Владимир Ленин, от друга.

Но тези силно изтъквани различия се размиват при по-внимателно разглеждане.

Що се отнася до взаимозависимостта и взаимната уязвимост, вярно е, че САЩ и СССР имат много ограничено търговско взаимодействие и по този начин не са били особено уязвими към прекъсване на икономическите връзки.

Но те са дълбоко взаимнозависими и силно уязвими в геостратегически план, след като бива установен ядрен паритет. САЩ и Съветският съюз се научават да живеят в условия на вероятност за взаимно гарантирано унищожение, което от своя страна означава, че само политиките на сътрудничество могат да отговорят на споделените рискове, така че националната сигурност на всяка страна се основава отчасти на взаимната сигурност.

Следствие от това взаимно разбирателство представлява контролът върху оръжията. Получените в резултат на това споразумения укротяват ядрената надпревара и гарантират, че Студената война остава „студена“.

Признанието за взаимна уязвимост модерира конфликта между западния и съветския блок и спомага за установяването на това, което Москва нарича „мирно съжителство“ - споделено разбиране, че разногласията ще бъдат ограничени в определени граници.

Рисковете, присъщи на взаимозависимостта и взаимната уязвимост на САЩ и Китай, водят до извода, че и двете страни ще трябва да се приспособят една към друга.

Въпреки че Китай наистина отхвърля съюзи по линията на Варшавския договор, неговата антипатия към подобни договорености е преувеличена. Северна Корея може да е единственият официален съюзник на Китай, но Пекин се стреми да насърчава всякакви партньорства като начин да накара другите правителства да признаят китайските позиции и интереси.

Освен това Китай увеличава влиянието си в международните организации, като същевременно създава нови по инициативата „Един пояс, един път“. И въпреки че Китай и Русия е малко вероятно да станат официални съюзници, двете страни си сътрудничат все по-тясно на места, вариращи от Венецуела до Сирия. Те са обединени с цел да сложат край на ръководения от САЩ установен международен ред. 

Това от своя страна е свързано с естеството на идеологическото предизвикателство пред външната политика на Китай. Където може, китайската комунистическа партия безмилостно налага волята си, както могат да свидетелстват жителите на Хонконг и Синдзян. Китай умело култивира своето влияние в други страни чрез дейността на Работния отдел на Обединения фронт на Китайската комунистическа партия.

Правителствата, които защитават човешките права и политическия плурализъм, установяват, че международната позиция на Китай е всичко друго, но не и доброжелателна. В известната си „Дълга телеграма“ от Москва през 1946 г. американският дипломат Джордж Кенан анализира източниците на съветско поведение от гледна точка на идеологията и властта в страната и в чужбина.

Неговият текст поставя интелектуалните основи на голямата стратегия на САЩ за „удържане“ на СССР по време на Студената война. Той също така предлага отлична концептуална рамка, включително за европейците, за разбиране на естеството на борбата днес между Китай и Запада. Въпреки че ЕС започва да се адаптира към новите реалности на световната политика, твърде много европейски анализатори и политици, все още отричат обвиненията срещу ​​Китай.

Европейските държави и другите, споделящи тяхната теза, трябва да намерят силен и премерен отговор на предизвикателството на Китай. Те трябва да работят колективно, за да помогнат на САЩ и Китай да намерят начини за справяне с различията си и да настояват за действия, като настояват пред Вашингтон и Пекин да си сътрудничат.

Това означава, че и двете страни ще трябва да преразгледат своите големи стратегии. Оригиналната Студена война в крайна сметка довежда до мирно съжителство, което от своя страна прави възможно прекратяването на тази "война". Това, от което се нуждае светът сега, е „мирна съвместна еволюция“ на САЩ и Китай.