Както показва нов доклад на Центъра за политическа отговорност, дори големи американски компании, които са много гласовити в борбата срещу климатичните промени, продължават да я подкопават чрез своите политически дарения. Твърде много от тях пък с радост оставят търговските асоциации, които финансират, да свършат мръсната политическа работа, която противоречи на зелените им претенции пред обществото. Противоречието между подобно лобиране и корпоративните връзки с обществеността вече става неудържимо за някои. BP, Royal Dutch Shell и Total прекъснаха отношенията си с лобистки групи по въпросите на климата.
Пропастта между реториката и реалността в големия бизнес е все още твърде голяма. Но дори само промяната в реториката е важна, за да се позволи на инвеститорите и активистите да държат лицемерните изпълнителни директори отговорни. И дори тя да е мотивирана от PR, това е защото големите бизнеси осъзнават, че са изправени пред репутационни рискове, които техните инвеститорите вече не могат да приемат.
Много по-малки компании имат разбираеми причини да не възприемат дневния ред в посока устойчивост: целите за устойчиво развитие и ESG показателите могат да бъдат скъпи и сложни за управление, отбелязва Андрю Уилсън, постоянен наблюдател на Международната търговска камара в ООН. Сторонниците на по-устойчив модел на капитализъм трябва да обръщат по-голямо внимание на това, за което компаниите лобират тихомълком, отколкото на онова, което поместват в своите съобщения за пресата. Но те трябва да се съсредоточат и върху променянето на поведението на компаниите от среден клас.
Ако го направят, те ще открият някои от най-мотивираните си съюзници в горните етажи на корпоративния свят. Почти 1000 мултинационални компании са поели ангажименти, свързани с Парижкото споразумение за климата, посочва Уилсън, но малцина са обвързали своите доставчици с тези цели. Веригите за доставки на тези компании генерират средно 5,5 пъти повече вредни емисии от директните им операции. Те не могат да продължават да игнорират този проблем.
Най-големите корпорации са подложени на все по-голям натиск да поемат отговорност за поведението на своите доставчици, изтъква Алисън Тейлър, изпълнителен директор на Центъра за етични системи на бизнес училището Стърн към Нюйоркския университет. Тя добавя, че случаите, в които по-малкия бизнес приема програми за устойчиво развитие, обикновено се дължат на натиска от големи корпоративни клиенти като Apple или GSK.
Елитният кръг от шефове на големи компании, които са сериозни в своите екологични и социални цели, трябва да осъзнае, че те няма да бъдат постигнати без подкрепата на останалия бизнес. И най-строгите критици на най-големите корпорации трябва да отчетат, че в преследването на тези цели големият бизнес може да не е най-големият проблем.