IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Големият бизнес вече не е най-големият екологичен проблем

Мултинационалните корпорации няма да постигнат целите си за устойчивост, без да убедят по-малките компании в ползите

21:00 | 07.10.20 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Когато Walmart обеща да съкрати постепенно емисиите си от парникови газове до нула, а Кръглата бизнес маса във Вашингтон подкрепи въглеродното остойностяване, някои приветстваха новината като доказателство за дълбока промяна в корпоративните нагласи относно изменението на климата, пише Андрю Еджклиф-Джонсън за Financial Times.   

Но не е точно така. Ако има такава трансформация, тя се случва до голяма степен в бордовете на най-големите световни компании. И това представлява предизвикателство за тези, които най-много ръчкат бизнеса с надеждата да създадат по-устойчива форма на капитализъм.

За повечето активисти „големият бизнес“ отдавна е нарицателно за корпоративни прегрешения, точно както политиците използват „малкия бизнес“ като представителен за цялото предприемачество. И двете групи са склонни да изпускат средните компании, които съставляват голяма част от глобалната икономика и вършат бизнеса си по обичайния начин.

Размерът сам по себе си е проблем, когато води до монополистично поведение, а настоящите антитръстови опасения от Брюксел до Вашингтон отразяват десетилетната концентрация на мощ в ръцете на най-големите корпорации. Но повечето от тези гиганти преминаха към по-социално и по-екологично отговорен начин на работа - или бяха тласнати към него от своите инвеститори, служители и клиенти.

В САЩ това се изрази най-ярко в писмото на Кръглата бизнес маса от 2019 г., в което гласът на големия бизнес се ангажира да служи на всички заинтересовани страни, а не само на акционерите. Но същият импулс може да се види и при големи компании, като петролната BP, която се пренасочва към възобновяеми енергийни източници, или като тютюнева Philip Morris International, която се прицелва към бъдеще без дим.

Много външни хора все още подозират, че подобни ходове са козметични, но стимулите думите да бъдат подкрепяни с дела се увеличават - от възхода на инвестиционните фондове, които странят от компаниите, пренебрегващи екологичните, социалните и управленските (ESG) стандарти, до подема на нематериална икономика, в която никой главен изпълнителен директор не може да пренебрегне стойността на бранда. Както авторът Тайлър Коуен се изрази в книгата си „Голям бизнес“, големите компании помогнаха за това САЩ да станат по-социално приобщаващи, защото нетолерантността би стеснила целевия им пазар.

Критиците са склонни да мислят, че големият бизнес държи правителството в ръцете си, но ние видяхме слабостите на тази теория при президентството на Доналд Тръмп: известни корпоративни ръководители не постигнаха успех в направляването на политиките на неговата администрация в области, вариращи от свободната търговия до квалифицираната имиграция.

Ако се чудите как възходът на ESG може да съвпадне с обезсилването на Агенцията за опазване на околната среда в САЩ, то знайте, че най-големите компании не са главните виновници. Докато подобните на ExxonMobil се обявиха срещу облекчаването на правилата за метановите емисии, дерегулационният дневен ред беше прокаран от второстепенни компании, чиито лидери отделят повече време да помагат на местни политици в кампаниите им за набиране на средства, отколкото на докладите на Световния икономически форум.

Последна актуализация: 12:36 | 12.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още