Ердоган и Лукашенко се присмиват на ЕС

Но Германия, която в момента е ротационен домакин на председателството на Съвета на ЕС, както и няколко други страни членки на блока, не искат да бързат с допълнителни санкции срещу правителството на Ердоган. Вместо това те предпочитат да дадат шанс на преговорите. Това е така, защото ЕС и Турция трябва да обсъдят много конфликтни теми едновременно. Тези преговори включват отношението към бежанците, които Ердоган с радост използва като геополитически пионки. Турция ще бъде основната тема на следващата среща на върха на ЕС.

Кипър се опасява, че Германия и ЕС не са готови да бъдат достатъчно твърди към Ердоган. Така Никозия използва единствения си коз, за да ангажира Брюксел и другите големи европейски страни по темата с газовите находища, и блокира налагането на санкции срещу Беларус. 

Напълно разбираемо е, че отделните държави членки ще имат различни външнополитически интереси, често основаващи се чисто на тяхната география, история и дори (както при Кипър) на националната идентичност.

В крайна сметка се наложи консенсусът, че Европа е по-силна, ако преговаря като единен търговски блок, дори ако това означава, че не всеки национален интерес получава еднакъв приоритет.

В противен случай, така както Кипър блокира санкциите срещу Беларус заради интересите си в друга област, по същия начин следващия път Полша и Литва могат да наложат вето на евентуалните санкции на ЕС срещу Турция, освен ако Кипър не се обърне срещу Беларус.

От друга страна Франция и Италия биха могли да наложат своето вето една на друга заради споделените интереси относно Либия, където двете страни заемат противоположни страни по отношение на гражданската война там.

По същия начин стоят нещата и с полемичния газопровод „Северен поток“ 2. Много европейски страни са готови да блокират проекта в името на ограничаването на руското енергийно влияние в Европа, докато Германия продължава да се съпротивлява.

Докато някой разполага със силата да налага вето по даден проблем, всички европейски страни потенциално ще бъдат губещи.

Решението, за което председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен се обяви миналия месец, се нарича гласуване с квалифицирано мнозинство. При това положение 27-те членки на блока ще налагат санкции, ако 55% от тях, представляващи поне 65% от населението на ЕС, подкрепят съответната идея.

Гласуването с квалифицирано мнозинството със сигурност няма да удовлетворява всички страни в блока, но това е единственият начин да се даде на ЕС някакъв шанс някога да говори с един глас във външните работи. И в този геополитически обтегнат свят Европа се нуждае от такъв глас, за да бъде изобщо чута, докато постепенно започва да възприема ясна твърда позиция в отношенията си с Китай. Отхвърлянето на изискването за единодушие в европейската външна политика е идея, чието време е дошло.