Китай отстъпва от икономическите реформи

Пандемията принуди всички държави да поставят краткосрочната стабилност над бъдещите опасения, но никоя друга страна няма толкова надвиснало бреме като Китай. През юни Държавният съвет нареди на банките да се „откажат“ от 1,5 трилиона юана (около 220 милиарда долара) печалба, единственият лост, който властите имат, за да намалят разходите по дълга и да подкрепят растежа. През август китайската агенция за икономическо планиране нареди на шест банки да заделят квоти за финансиране изграждането на инфраструктура чрез дългосрочни заеми с по-ниски от пазарните лихви. Тези временни решения застрашават финансовата стабилност на система, която и без това е свръхзадлъжняла, което сочи към още банкови дефолти и преструктурирания в бъдеще.

Китай също така е изправен пред нарастващи разходи в чужбина. Чрез бълването на продукция през последните шест месеца, на фона на стагниращо вътрешното търсене, Пекин увеличи неимоверно търговския си излишък, предизвиквайки международна реакция срещу държавния си капитализъм, която далеч надхвърля Вашингтон. САЩ блокираха някои канали за имиграция, финансови потоци и технологични ангажименти. Без да назовава Китай, през юни документ на Европейската комисия се прицели в „субсидиите, предоставяни от правителства извън ЕС на компании в ЕС“. Правителства и индустриални групи в Германия, Холандия, Франция и Италия също настояват Китай да се промени.

Опасенията относно посоката на Пекин са очевидни дори сред чуждите фирми, които инвестираха трилиони долари в Китай през последните десетилетия. Проучване на UBS от юли сред повече от 1000 главни финансови директори от всякакви отрасли в САЩ, Китай и Северна Азия установи, че 75% от анкетираните обмислят да преместят част от производството си извън Китай или вече са го направили. Почти половината от американските мениджъри, които планират такива действия, заявяват, че ще преместят над 60% от производствата на своите фирми в Китай. По-рано през годината Пекин обяви икономически реформи, целящи да предотвратят бягството на чуждестранни компании, но нищо не се получи.

Години наред светът наблюдава и чака Китай да заприлича повече на свободна пазарна икономика, като по този начин уталожи американските страхове за сигурността. Във време на дълбоки сътресения в световен мащаб, многобройните индикатори за реформи, които следим на китайското „табло”, сочат  за движение в обратна посока. Икономическите реалности в Китай се разминават, а не се сближават, с тези на Запада. Дълго обещаваните промени, описани подробно в началото на ерата на Си, не бяха реализирани.

Въпреки че Пекин говори за ефективно „пазарно насочване“ на ресусрите, то се ръководи от нещо, което повечето икономисти не биха нарекли пазарни принципи. Вместо това китайската икономика е система на държавен капитализъм, при която арбитърът е неоспоримата политическа власт. Това може и да проработи за Китай, но не е онова, което либералните демокрации мислеха, че ще получат, когато подканиха Китай да поеме водеща роля в световната икономика.