Освен спорните клаузи, които биха отменили точки от споразумението за напускане на ЕС, за да се запази отворена границата между двете Ирландии, основната цел на новия закон е да затегне властта на Англия над останалата част от Обединеното кралство.
Решенията относно нормите за храните и околната среда, трудовото законодателство и индустриалните стандарти, споделяни досега с Брюксел, ще се вземат вече от парламента. Правомощията върху здравеопазването и образованието, държани от шотландския парламент и събранията на Северна Ирландия и Уелс, ще бъдат размити. Правителството ще реши дали да отмени правилата за животновъдството, които в момента забраняват вноса на американско хлорирано пилешко.
Със сигурност е необходим общ набор от правила, за да се позволи на британския пазар да работи свободно. И все пак няма причина, поради която останалите нации от съюза да нямат думата при договарянето на търговски сделки и определянето на стандарти, или пък регулациите на ниво Обединено кралство да изключват националното усмотрение. Но не, английските депутати ще решават в парламента какво ще яде Шотландия.
В действителност, законодателството - еднакво остро осъждано от про-юнионисткото правителство на Уелс и от Стърджън - е подарък за шотландския национализъм, като доказателство, че центристка Шотландия сега е заложник на десния английски консерватизъм.
Отговорът на Борис Джонсън на критиките към този англоцентричен подход се изразява в настояването му, че той просто ще блокира независимостта. Дори ако, както показват анкетите, шотландските националисти спечелят местните избори през следващата година, Джонсън няма да допусне референдум. Ако случайно се провали, той има резервен план. На шотландските избиратели отново ще бъде казано, че след като разчитат на фискални трансфери от Англия, не могат да очакват независимост.
И двата подхода служат на националистите: първият, чрез легитимиране на обвиненията на Шотландската национална партия, че Англия държи Шотландия във васално положение, а вторият - чрез показване на снизходително пренебрежение, целящо да активизира националистите. Разбира се, независимостта би донесла сериозни икономически предизвикателства. Но ако има урок от гласуването за Brexit през 2016 г., той е, че идентичността е над икономиката.
Какъвто и да е резултатът от настоящия шум относно евентуалното нарушаване на споразумението за излизане от ЕС, Brexit отслаби връзките и между Северна Ирландия и Великобритания. Напрежението върху съюза обаче започва с баланса между Лондон и Единбург. Разпадането му може да не е предопределено, но никой не изглежда решителен колкото Джонсън, да се наложи над Шотландия.
преди 4 години Шотландия да напусне Великобритания е все едно България да напусне ЕС. Шотландия няма собственна икономика и са на дотации от Лондон, за няколко години като самостоятелна държава ще са по-зле и от Източна Европа. Празни прикази за нищо, а и всички си спомняме какво се случи в Северна Ирландия когато решиха да напуснат кралството. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Прогноза твърде вероятна за реализиране в обозримо бъдеще и то на само за Обединеното кралство но и за други не по малко авторитетни итлачи днес на международната арена! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Обединени в разединението :DТова и да го видя - няма да го повярвам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години от кога го чакаме това разпадане ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар