Не съзидателно разрушение, а ускорена адаптация

Бяхме предупредени, че корпоративните зомбита се ширят из Европа. Едно от предложените решения е да ги рекапитализираме с подкрепата на данъкоплатците и чрез регулаторна толерантност. Без съмнение това би спасило някои работни места в краткосрочен план, но историята на държавните спасителни операции и правителствените дялови участия не е обнадеждаваща, пише за Financial Times ДиАн Джулиъс, експерт в британския аналитичен център Chatham House и бивш член на комисията за монетарната политика на Английската централна банка.

Опитът на Обединеното кралство с производителя на автомобили British Leyland е ярък пример за скъпо спасяване, финансирано от данъкоплатците, което доведе до проточената смърт на бившия национален шампион при иновациите. Поредни правителства похарчиха над 200 милиарда паунда в днешни пари за капитализиране и кредитиране на British Leyland и приемниците й от 1975 г. до окончателния фалит през 2005 г.

Въпреки краха на компанията, остатъчната база от умения в Мидландс и Уелс бе в състояние да привлече инвестиции от чужди фирми с различни бизнес модели, нови производствени технологии и управленски опит. Не след дълго Nissan, Ford, BMW и Tata Motors вече произвеждаха коли във Великобритания. Местните вериги за доставки се развиха, докато старите служители на Leyland намираха нови начини да приложат знанията си. Историята на британската автомобилна индустрия е пример за съзидателно разрушение, който Шумпетер би оценил.

Икономическият дебат за реакцията на депресията от 30-те години между Шумпетер и Джон Мейнард Кейнс има прилики с днешния избор относно държавната подкрепа заради Covid-19. Кейнс е вярвал, че икономическите шокове трябва да бъдат компенсирани чрез държавните разходи, за да се възстанови пълната заетост и общото равновесие. Шумпетер се е обявил срещу тази идея, като е смятал, че пазарните икономики непрекъснато се нагаждат към нови технологии и организационни модели, прекъсвания на доставките и други смущения. Тази адаптация и иновациите, според него, са основните двигатели на растежа.

Шокът Covid-19 бе стимул за иновациите. Много компании откриха нови начини да координират работата онлайн и да достигнат до клиентите със стратегии за домашна доставка на стоки и онлайн развлекателни, образователни и други продукти. Драматичният ефект от карантината ускори неимоверно използването на цифрови технологии.

В резултат на това перспективите за V-образно възстановяване във Великобритания се подобриха. Националният институт за икономически и социални изследвания прогнозира 15-процентен ръст на брутния вътрешен продукт през третото тримесечие след спада от 20 процента през второто. Месечните данни на Службата за национална статистика показаха, че половината от спад в БВП между март и април е бил възстановен до юли.

Бързото адаптиране на бизнес моделите, работните практики и потребителския избор се разпростира в много сектори. Плановете за съкращаване на разходи и дейности с ниска възвръщаемост, които бяха замразени, сега отново излизат наяве. В най-силно засегнатите отрасли, като въздушния транспорт, се извършва сериозно орязване на разходите и поне частично свиване на капацитета. Потребителите, обичащи пътуванията в чужбина, се преориентираха към ваканции в страната.

Съществуват и свидетелства, че сътресенията при бизнес пътуванията са довели както до повишена производителност, така и до по-добър начин на живот в сектора на професионалните услуги, ориентирани към клиентите. Deloitte е прехвърлила 20 000 от своите служители във Великобритания на дистанционна работа за по-малко от седмица, спестявайки толкова много пътувания до работа.

Навременните действия на Английската централна банка за понижаване на лихвените проценти и поддържане ликвидността на финансовите пазари улесниха нагаждането на частния сектор към шока от Covid-19. Компании, сред които Ryanair и Wetherspoons, заздравяват балансите си чрез емисии на акции и дългосрочни облигации. Частните инвеститори, а не данъкоплатците, ще поемат тежестта, ако тези усилия не успеят.

Винаги ще има призиви за държавна подкрепа от компании в беда, особено зомбитата. Но мнозина от тях се противят на условията, придружаващи придобиването на дялове от държавата. Една шумпетерова политика би избегнала изкривяванията, причинени от политически определени победители, които накланят везните в ущърб на по-малките конкуренти и разбиващите статуквото технологии. Тя ще приоритизира подкрепата на данъкоплатците в посока развитие на уменията и преквалификация, както и ще запуши дупките във финансирането за стартъпите.

Време е да актуализираме и ребрандираме мотото на Шумпетер: не съзидателно разрушение, а ускорена адаптация.