60 години ОПЕК - изчерпан ли е картелът?

Тази седмица се навършват 60 години от създаването на ОПЕК, картелът на големите износители на петрол, който понякога е властвал над петролните пазари. Времето е подходящо да се запитаме той все още ли е ефективен? Истината е, че силата на ОПЕК да въздейства върху цените е нараствала и отслабвала през последните 60 години, но винаги се е основавала на частта от глобалния свободен капацитет, който контролира. При сегашното изобилие от петрол в складове по целия свят обаче картелът не е толкова ефективен, пише Елън Уолд за Bloomberg.

Когато през 1960 г. беше създадена Организацията на страните износителки на петрол, тя имаше две мисии. Първата беше защита цената на петрола чрез ограничения върху производството. Втората беше да се засили контролът на правителствата над петролните ресурси на техня територия. Но за повече от десетилетие след учредяването си ОПЕК беше до голяма степен неуспешен в постигането на своите цели. Картелът стана разпознаваем едва през 1973 г., когато успя да шокира петролния пазар, като самостоятелно наложи по-високи цени както на големите международни петролни компании, така и на потребителите. (Петролното ембарго от онова време всъщност беше акт само на арабските страни от ОПЕК). 

Основната причина, поради която ОПЕК успя да упражни този контрол през 1973 г., беше, че от 1970 г. производството на петрол в Тексас започна да спада. От началото на 70-те години на Тексас вече не можеше да се разчита за задоволяване на нарастващото търсене в САЩ. Вместо това страната започна да се осланя на вноса и тъй като страните от ОПЕК контролираха 80% от износа на петрол по това време, САЩ зависеха от милостта на картела, както и техни съюзници като Япония. ОПЕК установи, че е в състояние просто да налага каквато си цена иска. Клиентите нямаха друг избор освен да плащат, а водещите петролни компании трябваше да изпълняват волята на картела или да загубят достъп до суровината. В крайна сметка, в комбинация с петролното ембарго, ОПЕК пое контрола над пазара, цената скочи рязко и страните производителки спечелиха много пари. Саудитският министър на петрола по това време, Заки Ямани, триумфално обяви: „Ние сме господари на собствените си залежи“.

Но ОПЕК беше способен на този контрол само защото страните производителки контролираха глобалния свободен капацитет. Заедно с нарастващото търсене по това време това означаваше, че светът отчаяно се нуждае от петрола на ОПЕК, който никой не е в състояние да замести. Мястото на ОПЕК в съзнанието ни се определя от тези събития, но всъщност силата на картела да влияе върху цената на петрола бе непостоянна през последните 60 години, до голяма степен защото той не винаги държеше под контрол този капацитет.

Например, през 80-те години производството на петрол извън ОПЕК се увеличи, особено от Аляска. В резултат на това делът на картела в глобалното предлагане се понижи. През 1986 г. цените на петрола се сринаха и ОПЕК не успя да направи много за вдигането им поради пренасищането с петрол от страни извън картела и слабото търсене на черното злато. ОПЕК се опита да съкрати производството - всъщност Саудитска Арабия го намали до едва 2 милиона барела на ден - но цените все още оставаха потиснати. Единствено нарастващото търсене промени баланса, за да покачи най-накрая цените.

През 2014 г. Саудитска Арабия и ОПЕК сринаха цената на петрола, като прекратиха производствените квоти в картела, но в продължение на вече шест години организацията не успява да я приближи до нивата отпреди срива. Този неуспех се дължи на масивния приток на петрол от американските шистови производители и от други разработени източници в глобален план. Преди пандемията от Covid-19 САЩ произвеждаха 13 милиона барела на ден - световен рекорд. Дори опитите на ОПЕК за координиране със страни като Русия и Мексико постигнаха само ограничени резултати.

Сега ОПЕК е изправен пред още по-лоша ситуация. Поради икономическите ефекти от коронавирусната криза производството в САЩ спадна под 11 милиона барела на ден, но знаем, че страната имат капацитет за още поне около 3 милиона барела. Всеки опит на ОПЕК и неговите партньори за ограничаване на тяхното производство и повишаване на цената на петрола ще бъде посрещнат от съответно увеличение на производството от американските шистови производители, които отново ще се включат, за да се възползват, макар и за кратко, от евнтуалните по-високи цени на суровината. Да, някой шистови производители фалират, но активите остават и просто се поемат от някой друг.

И така, разрушено ли е влиянието на ОПЕК върху пазара? Не непременно. Продължителните периоди на ниски цени на петрола означават, че се инвестират по-малко пари в проучването и разработването на нови петролни находища. Заради сътресенията през 2014 г. и срива в цените на петрола от пролетта на 2020 г. (причинен до голяма степен, по ирония на съдбата, от членката на ОПЕК Саудитска Арабия) практически всеки производител намали значително бюджета си за проучвания. Когато световната икономика се възстанови и ако търсенето скочи, може да се изправим пред недостиг на петрол, който може да върне обратно позицията на ОПЕК като основен двигател на цените.

От друга страна, страхът на ОПЕК е, че търсенето неумолимо ще изтънее, тъй като новите технологии позволяват на света да замени петрола с алтернативни горива. В такъв случай, вместо да види възобновяване на политическата и пазарната си власт, картелът вече може да се окаже просто интересен епизод от икономическата история.