Не може да се разчита, че бизнесът сам ще разбие монополите

Този месец се навършиха петдесет години, откакто Милтън Фридман публикува статията, която щеше да гарантира трайното му влияние. „Социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбата си“ се превърна в канон на акционерната полезност, като Фридман даде на обърканите корпоративни шефове прост ръководен принцип: когато се съмнявате, максимизирайте печалбата, пише за Financial Times Мишел Магър, съосновател на Всеобхватния форум за конкурентност и автор на „Конкуренцията ни убива: Как големият бизнес вреди на нашето общество и какво да направим по въпроса”. 

Аргументът на Фридман беше смятан за скандален през 1970 г. и днес отново е критикуван. Влиятелната американска група от главни изпълнителни директори „Кръгла бизнес маса” миналата година публично отхвърли господството на акционерната стойност, като много компании и инвеститори приветстват фокуса й върху заинтересованите страни и устойчивостта.

И все пак оставаме пленени от заветите на Фридман. Бизнесът може и да говори за корпоративна отговорност, но върви по различен път. Работейки като адвокат по конкуренцията в лондонското Сити, видях от първа ръка как бизнес ръководителите се надпреварват да доминират на пазарите и да тласкат цените на акциите си все по-нависоко.

Правото в областта на конкуренцията има за цел да обуздае корпоративната мощ, но пазарите все повече се концентрират под носа на регулаторите. Икономистът от Станфордския университет Мордекай Курц изчисли през 2015 г., че 82 на сто от пазарната капитализация идва от „монополното богатство“ на технологичния сектор. Сега делът може да е по-голям: по време на благоприятната за сектора пандемия акциите му се вдигнаха.

За потребителите изборът често е илюзия. Вземете приложенията за запознанства: можете да изберете OKCupid, Tinder или Hinge, но и трите са собственост на Match.com. Google и Facebook изградиха онлайн рекламен дуопол. Шепа компании контролират световния агробизнес. Amazon вече е собственик на част от Deliveroo. Парализираните регулатори са съучастници.

Концентрираните пазари често се свързват с нарастващо неравенство, обезправяване на работниците, подкопаване на общностите и увреждане на околната среда - всичките проблеми, които капиталистите на заинтересованите страни казват, че се опитват да решат. Монополизираните индустрии обикновено работят по своя собствена, саморефлексивна логика, като интересите на властващите автоматично се приемат за такива на индустрията. Когато регулаторите най-сетне пипнат гигантите, наложените глоби могат лесно да бъдат усвоени като вид бизнес разход. Дали става въпрос за платените от DuPont 671 милиона долара за отравянето на водата в Западна Вирджиния или за съдебното споразумение на Facebook в размер на 5 милиарда долара относно скандала с Cambridge Analytica, инвеститорите едва ли се трогват. Потребителите нямат къде да отидат.

Компаниите, които се ръководят от етичния си дълг, трябва да се борят с конкуренти, които вярват, че монополът ще надделее над морала. Корпорации като Amazon и Uber трупаха загуби година след година, докато фалираха съперници и изграждаха пазарен дял. Веднъж утвърдени, тези системно важни играчи няма да помръднат.

Не забравяйте, че Фридман добави условие към своя „приоритет на печалбата“. Бизнесът трябва да я максимизира „стига да играе по правилата, т.е. да участва в открита и свободна конкуренция без заблуди или измама“. Но историческият акцент върху стойността за акционерите кара някои компании да търсят монополна власт като диктуват правилата на играта, дори чрез заблуди или измама. Това изкривява самата идея за конкуренцията.

Корпоративните мастодонти имат собствена гравитационна сила, превръщайки се в икономически черни дупки. Капитализмът на заинтересованите страни няма да може да устои на това притегляне. Трябва да раздробим икономическите концентрации, да демократизираме корпоративната власт и да разрушим монополите, които са в състояние да изкривят пазарите и обществото. Доброволните усилия на бизнеса няма да са достатъчни. Трябва да се използва пълният потенциал на корпоративното право и законите за конкуренцията.

Америка ни даде както Фридман, така и Силициевата долина, подхранвайки усещането, че това е проблем на САЩ. Но всички сме оставени на милостта на глобални и вътрешни монополи. Имаме нужда от европейско движение за възстановяване на конкуренцията, за защита на нашата демокрация и на надеждата за устойчиво бъдеще. Само тогава ще оставим зад себе си доктрината на Фридман.