Репутацията на британските съдилища за непоклатима независимост и неподкупност направи Лондон глобален център за съдебни спорове - място, където всички могат да се възползват от почтеността на съдебната система без да се страхуват от политическа намеса.
Юридическите услуги представляват ценен износ - както във финансово отношение, така и по отношение на меката сила. Не вреди на нацията, когато дори автократите избират да уреждат споровете си в британските съдилища.
Дългогодишната традиция на подкрепа за международното върховенство на закона служи добре на Великобритания в чужбина. Физическата и икономическата сигурност на Обединеното кралство се корени в глобалната му ангажираност. Като значителна, но средно голяма сила, с търговски интереси и такива в областта на сигурността в повечето краища на света, Великобритания е очевиден бенефициент на основаната на закона система за защита на тези интереси. След Първата световна война тя подкрепи нов Постоянен съд, предшественик на днешния Международен съд на ООН.
Джонсън не се трогва от тази история. За премиера важното е да наложи своето. Той показа това миналата година, когато наруши закона, разпускайки парламента, за да отслаби съпротивата срещу стратегията си за Brexit. На Върховния съд остана да го вкара в пътя. Висши правителствени служители казват, че това не е смекчило нетърпимостта на премиера към всичко, което е против неговия подход.
Потенциалните усложнения за Северна Ирландия от неуспеха да се постигне цялостна търговска сделка бяха известни преди подписването на споразумението за излизане от ЕС. Джонсън си запуши ушите: това може да се уреди по-късно. Нищо че това „уреждане“ рискува да дестабилизира мирното споразумение за Ирландия и необратимо да опетни репутацията на Великобритания.
Някои консерватори, включително Тереза Мей, която Джонсън измести от Даунинг Стрийт 10, също изтъкнаха, че той пропилява доверието, необходимо на Великобритания, за да си осигури тя добри търговски сделки след Brexit с други държави като САЩ, Канада и Австралия. Защо те да се доверяват на Великобритания, че ще спази своята част от сделката?
Макар и важни в търговско отношение, това са дребни въпроси на фона на изпратеното послание за националния характер и идентичност на Великобритания и как тя ще се държи извън ЕС. Зачитането на върховенството на закона е червената линия на разделение между демокрацията и авторитаризма.
Великобритания има богата история в подписването на договори - външното министерство изброява над 13 000 от 30-те години на 19 век насам. Всеки от тях носи щемпел за качество, свидетелстващ за непоклатим ангажимент към върховенството на закона. Надписът, които Джонсън сега предлага да се издигне над скалите на Дувър, би могъл да се разчете като: „Добре дошли във Великобритания, на която вече не може да се вярва!“
преди 4 години Лицемерието е признак на цивилизованост... беше казал един англичанин, на който не се сещам името сега. :) Никога не е можело да се вярва на енглизите... никога! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Каква демокрация е Британия прощавайте? Колкото Саудитска Арабия е демокрация, но малко по прикрита. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Констатацията на автора че на Великобритания не може да се вярва е вярва и е потвърдена от многовековната история на империята , в която преди години слънцето никога не залязваше, само че сега всичко вече става все очевадно и очебийно.Но за съжаление това са обективни процеси,характерни за всички западащи империи и величия, срещу чието действие нищо не може да се направи! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Те британците сами не знаят какъв им е интереса. Половината искат да напуснат, а другата половина да останат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Само че Financial Times не споменава, че в споразумението за излизане от ЕС подписано януари 2020 има клауза, според която Великобритания едностранно има право да промени договора, ако сделка между ЕС и Велокобритания няма да бъде договорена. Великобритания защитава собственните си интереси, а не интересите на ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар