Китай и Русия всъщност сближават САЩ и Европа

Едно от най-големите опасения на експертите относно външната политика на Тръмп е, че отчуждавайки ключови съюзници като Германия, тя предлага на Китай и Русия възможност да разделят Европа от САЩ. Но въпреки че трансатлантическите напрежения се изостриха след 2016 г., а общественото мнение в ключови европейски страни се настрои срещу американския президент, има малко признаци, че Русия или Китай реално извличат някаква полза, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal. 

Напротив. Китай и Русия всъщност укрепват връзките между САЩ и Европа. Отравянето на Алексей Навални - главният политически опонент на Владимир Путин - толкова възмути германската общественост, че канцлерът Ангела Меркел е подложен на подновен натиск да спре спорния проект за газопровод „Северен поток 2“. Москва очевидно се готви да удвои подкрепата си за обсадения белоруски лидер Александър Лукашенко, въпреки че европейците приветстват мирните протести срещу неговото управление.

Китай изглежда упорито продължава с опитите си да настрои срещу себе си цяла Европа. Появата на още ужасяващи подробности за китайското отношение към уйгурите, репресиите на Пекин спрямо Хонконг и заплахите срещу Тайван раздразниха мощното европейско лоби в областта на човешките права.

Когато неотдавна председателят на чешкия сенат Милош Вистричил поведе делегация от 90 души в Тайван, външното министерство на Китай осъди посещението, а външният министър Уан И предупреди, че Вистричил ще плати „висока цена“ за своята дързост. Речта на Вистричил пред тайванския сенат беше провокативна. "Аз съм тайванец", каза той на мандарин, съзнателно повтаряйки Джон Кенеди от Берлин в разгара на Студената война.

Пропастта между големите европейски държави и Китай наскоро се увеличи видимо: Франция призова за европейски усилия за разработване на собствена 5G технология, вместо да разчита на Huawei, а Германия прие „индо-тихоокеанска“ стратегия, която ще намали зависимостта й от Китай. Както френските, така и германските ръководители реагираха гневно на заплахите на Китай срещу чехите.

Тези събития подсказват няколко заключения. Първото е, че нито Китай, нито Русия са готови да направят това, което е необходимо, за да разделят Европа и Вашингтон. Това отчасти е така, тъй като, както американците добре знаят, Европа иска висока цена за подкрепата си. За да могат Пекин или Москва да отговорят на европейските изисквания за всичко, от изменението на климата до правата на човека, ще са необходими промени, които те не желаят или не са в състояние да извършат.

Вторият извод е, че трансатлантическият съюз ще остане обвързан със същата мощна сила, която създава много международни връзки: усещането за обща заплаха. Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин не се харесваха или одобряваха, но работеха заедно поради взаимния страх от нацистка Германия. Тръмп не се нрави на Меркел и обратното, но и двамата могат да разпознаят силата на общия интерес. Един по-дипломатичен президент в Белия дом или едно по-гъвкаво правителство в Берлин биха могли да усилят трансатлантическото сътрудничество, но не дипломатическият такт поддържа алианса.

Третият извод е полезното напомняне, че нашите противници не са високи три метра. Да, САЩ направиха много грешки във външната политика, а европейските им съюзници също са известни с пропуските си от време на време. Но въпреки предполагаемите предимства, които има едно тайно и авторитарно правителство във външната политика, антидемократичните сили не са непогрешими. Един от проблемите е, че автократичните правителства толкова свикват да тормозят и сплашват народите си, че не успяват да разберат колко контрапродуктивни могат да бъдат подобни тактики в чужбина. У дома критиците на авторитарния режим могат лесно да бъдат усмирени, но чуждите правителства не могат толкова лесно да бъдат принудени да се съобразят.

И накрая, битува донякъде обезкуражаващото наблюдение, че и Русия, и Китай се чувстват относително необуздани в момента. Тъй като САЩ са погълнати от предизборната кампания и вътрешната поляризация, а Европейският съюз все още е разделен и бавен, изглежда, че нито Москва, нито Пекин се страхуват от последиците заради своето безразсъдно поведение. Останалата част от 2020 г. може да крие още няколко неприятни изненади.

Всичко това сочи, че Русия и Китай ще продължат да гневят и тревожат своите съседи и света като цяло. Но до голяма степен както вилнеещият германския кайзер Вилхелм II укрепи обкръжаващата го коалиция, от която се страхуваше, така Китай и Русия вкарват много от останалия свят в защитен съюз.