Това е знак за времето. В Китай учители нагъват остатъците от обяда на своите ученици. Тяхното усърдно икономисване следва призива на президента Си Дзинпин страната да намали разхищаването на храна, отчасти за да е независима от вноса, пише за Financial Times Лирик Хюз Хейл, главен редактор на EconVue.
Има няколко конкретни причини, поради които Китай се притеснява от недостига на храна: наводненията и сушите, нарастващото напрежение с износители на храни като САЩ и Австралия, и масовото избиване на милиони прасета след миналогодишната епидемия от свински грип. Всичко това оказа своето влияние. През юли цените на храните в Китай се повишиха с 13% на годишна база.
Но не само в Китай храната е нарастващо безпокойство. Подобни тревоги има по целия свят. Както в богатите, така и в бедните страни недостигът на храна е израз на предизвикателствата пред глобалната икономика след пандемията и последиците от прекъсването и блокирането на веригите за доставки.
Съществува и рискът повишаващите се цени на храните да предшестват общ ръст на инфлацията, което от своя страна може да доведе до по-високи лихвени проценти, застрашаващи икономическото възстановяване. Точно както Covid-19 показа, че светът е неподготвен за глобална здравна криза, той не е подготвен и за глобална хранителна криза.
Най-непосредствената грижа е хуманитарната. Комисията на ООН за продоволствената сигурност прогнозира, че недохранването ще се удвои като пряк резултат от пандемията и повече хора ще умрат от него и свързаните заболявания, отколкото от коронавирус. Центърът за стратегически и международни изследвания изчислява, че броят на хората в световен мащаб, които са изправени пред остра хранителна недостатъчност, почти ще се удвои тази година до 265 милиона. Oxfam предвижда, че по 12 000 души могат да умират всеки ден от глад към края на годината.
Конфликтни зони като Йемен, Сирия, Ливан и Северна Корея вече изпитват условия на глад. В Африка, дори преди пандемията, около 20% от населението бе недохранвано. В Северна и Южна Америка фалирали държави като Венецуела се сблъскват с нарастващ глад и инфлацията при храните.
Проблемът обаче не се ограничава до фалирали държави или развиващи се страни. Хранителната несигурност се увеличава и в богати нации като САЩ, където над 20% от домакинства казват, че нямат достатъчно за ядене, хранителните банки бяха удължени по време на пандемията, а затварянето на училища лиши от храна някои деца, които разчитаха на това.
Това, че разходите за храна нарастват сега, може да изглежда контраинтуитивно в свят, в който цените на енергията, ключов компонент в производството на храни, остават ниски. Но храните в САЩ вече поскъпнаха с повече от 4% през последните 12 месеца въпреки 30%-я спад на петрола за същия период. А и цените на енергията биха могли да се покачат внезапно по геополитически причини.
Повишаването на цените на храните може да изглежда контраинтуитивно и на фона на следните фактори: очакваната рекордна продукция от зърно и соя в САЩ през тази година; сравнително добрата адаптация (чрез автоматизация) към коронавирусния шок на някои хранителни отрасли, като месото и домашните птици; стабилното производство на ориз и пшеница в глобален план. Въпреки това продукцията не е достатъчна.
С разпространението на Covid-19 по целия свят, производители като Русия и Тайланд ограничиха износа. Страните вносителки на храни също трупат резерви. А някои частници не можеха да пласират произведената храна: внезапното прекъсване на храненето в ресторанти, например, означаваше, че много фермери не можаха да продадат продукцията си и трябваше да я изхвърлят. Всичко това изкриви цените. То също така напомня, че проблемът е не толкова в количеството произведена храна, колкото в начина, по който тя се разпределя. Както заключава икономистът Амартия Сен в своето влиятелно проучване на глада в Бенгалия през 1943 г., липсата на информация и лошите политики, а не липсата на храна, са довели до масовия глад.
Връзката между глада и политическите вълнения през цялата човешка история е очевидна. Днес това може да доведе до свят, в който има не само големи разлики в доходите, но и брутално разделение на гладни и сити.
Потенциалният макроикономически ефект от недостига на храна също е ясен. Вдигането на цените може да повиши инфлацията, а в нашия задвижван от дълга свят дори малко покачване на лихвите може да прекъсне икономическото възстановяване преди то да се е установило.
Има ли незабавни решения или лесни победи? Информационните технологии могат да помогнат за постигането на по-голяма ефективност. Блокчейнът може да намери едно от най-добрите си приложения в проследяването на храните от фермите до масите, като спомага за подобряване на пазарната прозрачност. Така или иначе алтернативата е мрачна. Ако условията продължат да се влошават, всяка държава ще се грижи сама за себе си и глобалните игри на глада биха могли да започнат, с фатални последици за бедните и надеждите за икономическо възстановяване.
преди 4 години птичи грип , свински грип , ковид ... отиваме към 500 000 население на земята , а , инвесторе ... блокчейн , на баба ви фърчилото , кат изтрепят прасетата и птиците ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар