Чумата се завърна. Ще я последват ли и световните войни?

Страданията, причинени от Covid-19, пасват на познат модел от 21 в.: стари патогени, за които преди това се е смятало, че са изчезнали в хода на човешкото развитие, внезапно се завръщат във вирулетни нови форми, пише за Wall Street Journal анализаторът на организацията Center for a New American Security Ване Серчук.

Доскоро епидемиите от заразни болести бяха повтарящ се бич за цивилизацията. Едва през последните няколко десетилетия хората повярваха, че са избягали от този ужас.

Съревнованието на големите сили, авторитарните алтернативи на демокрацията – за тях също, не много отдавна, бе прието, че са останали в пепелта на историята. Но в геополитиката, също както и в биологията, се оказва, че човечеството остава податливо на нови видове стари болести.

Ако пандемиите и геополитическото съперничество са две от повтарящите се страдания на човечеството от последните векове, то войните между великите сили допълва челната тройка. САЩ бяха до голяма степен самодоволно спокойни за първите две, докато – изненадващо, те не избухнаха точно на прага им. Вашингтон обаче не трябва да повтаря грешката си с третото.

Възможността за скорошно избухване на война между водещи сили изглежда също толкова невероятно и далечно, колкото беше и идеята, че цялата планета ще бъде парализирана от вирус, преди шест месеца. Но също както доказателствата показваха, че пандемия ще удари рано или късно, така налице са и злокобните знаци за увеличаването на шансовете за конфликт.

Първо, водещите военни сили САЩ, Китай и Русия, модернизират арсенала си за точно такъв конфликт, като в същото време всяка страна се възприема като обект на атака и жертва. Вашингтон се чувства предаден, след като великодушно прие Китай в редиците на глобалната икономика и побърза да помогне на Русия след разпада на Съветския съюз. Пекин и Москва, от друга страна, се усещат като плячка за САЩ: Вашингтон разпалва революции срещу политическите им системи, докато под прикритието на „базирания на правила ред“ им отказва полагащите се по право сфери на влияние.

Великите сили избягват започването на война като признават „червените линии“ на другите и показват готовност да защитават своите. Но днешните сблъсъци между велики сили се случват на места – от Южнокитайско море през Украйна до киберпространството – където границите са размити, а възможността за грешки съществува.

Опасността е подхранвана и от технологичното развитие с иновации в области като изкуствения интелект, роботиката и космическите полети, които разпалват безпрецедентни нови военни надпревари.

И все пак, някои вярват, че както заплахата от взаимно унищожение попречи на САЩ и СССР да влязат в конфликт по време на Студената война, така подобно възпиране ще спаси света и този път.

Не залагайте на това. Оръжието на Студената война – атомната бомба, имаше характеристики, които насърчаваха реципрочните ограничения. Определянето на отговорността, а така и на ответната реакция, при ядрена атака беше просто – когато има само две суперсили, а системите за ядрено нападение са трудни за прикриване, споразуменията за тяхното ограничаване стават по-лесно постижими.

Технологиите на днешния ден обаче са коренно различни – по-лесни за прикриване, по-трудни за проследяване, по-малко подвластни на контрол и по-примамливи за използване.

Също така по време на Студената война не се е искало особено въображение, за да се предвиди в какъв мащаб би било унищожението, което ще отприщи един ядрен конфликт – руините в Хирошима и Нагасаки, вече дадоха представа. В същото време никой днес няма точна представа как ще изглежда война, в която ще участват, да кажем, кибероръжия или изкуствен интелект. Технологичната изобретателност на човечеството е на ръба да изпревари своите стратегически и морални възприятия.

След Covid-19 повечето държави ще работят за засилване на здравноосигурителните си системи и ще се готвят за бъдещи пандемии. Това е необходимо и подходящо за ситуацията.

Но по-дълбокият и по-труден урок от тази криза е философски: световните лидери трябва да признаят потенциала на историята за създаване на трагедии и да култивират изключителната изобретателност и бдителност, необходима, за да се защитят от него.

За един свят, който все повече свикна с това да приема напредъка като неминуем и необратим, това би било болезнено пренастройване. Но ако Covid-19 може да остави такова наследство, вирусът би могъл да помогне на човечеството да се предпази и от още по-голяма катастрофа, задаваща се на хоризонта.