ЕС трябва да загърби социалната дистанция с източните си съседи

Гражданските вълнения в Беларус предизвикаха мощно чувство на солидарност от целия ​​свят. Това, което е спешно необходимо обаче, е всеобхватна нова стратегия на Запада спрямо източните съседи на Европа и онези държави, незащитени от членството в ЕС и НАТО, пише за Financial Times Арсений Яценюк, бивш премиер на Украйна и настоящ председател на Киевския форум за сигурност.   

Понастоящем формулата, която Западът използва в отношенията с тези страни, включва идеята за поддържане на определена „социална дистанция“ - с каквото и сложно политическо наименование да се нарича тя, било то „Споразумение за асоцииране с ЕС“ или „Източно партньорство“.

Географският Изток на Европа е много голям регион, като най-отдалечените му граници достигат до Кавказ. От края на 80-те години в него протичат няколко изключителни процеса. Наблюдават се: възраждане на националната идентичност, която преодолява постколониалните наследства; нарастващо осъзнаване на гражданските свободи, както и създаването на институции, които да ги поддържат; търсене на прогресивни модели за икономическо развитие и защита на националната сигурност.

За разлика от Запада Русия има цялостна визия за нашия регион и неговото значение. Независимо дали става въпрос за Молдова, Украйна или Беларус, Москва се стреми да установи ефективен контрол и да създаде нови предмостия там, за да разшири влиянието си на запад. Така руският президент Владимир Путин си представя пътя за възстановяването на Съветския съюз, по когото толкова въздиша.

Няма вълшебни лекарства, които могат да излекуват този „Руски проблем“. Но като реалист вярвам, че наистина съществува поредица от практически стъпки, които могат да бъдат предприети. Всичко, което се изисква, е политическата воля за тяхното изпълнение. Дори само последните събития в Беларус и шансът страната да попадне под руско влияние до безкрай изискват намеса от Запада и Украйна. Време е за действия, а не за колебание.

Преди всичко настоявам ЕС да третира обществените протести в Беларус като неразделна част от европейския процес и перспектива. Без съмнение това изисква ЕС да преразгледа цялостното си отношение към нашия регион. Не гледайте на най-близките си съседи като на част от приятелско, но екзотично източно партньорство. Вместо това заменете подхода си на „протегната ръка“ с такъв на „подаване на ръка“.

На практика това означава да са дадат на Беларус, Грузия, Молдова и Украйна ясни сигнали, че членството в ЕС и НАТО е постижимо и, ако се следва ясен план за действие, реалистично.

Като част от този процес Западна Европа трябва да се откаже от всякакви илюзии, които може да има относно евентуално рестартиране на отношенията с Русия. Това не е възможно, докато страната се управлява от авторитарния и корумпиран режим на Путин. Вместо да се опитва да възстановява връзките с Москва чрез дипломатически трикове, по-важно и спешно е Европа да засили натиска и да поднови цялостния процес на мирно разрешаване на въоръжени конфликти, каквито Москва подклажда в нашия регион.

В Украйна трябва да изоставим илюзията, че можем да постигнем мир в Донбас, като оставим Крим под руска окупация. Тези въпроси не могат да останат разделени. В Донбас Кремъл се опитва да сломи Украйна и Запада, като предлага малки, тактически отстъпки с очакването Киев да се предаде. Но окупираните територии на Донецк и Луганск няма да бъдат свободни, докато самият Крим не бъде освободен. Това е правилната позиция, а не обратното.

Ние също така се нуждаем от по-всеобхватен подход към мирните процеси в Грузия и Молдова. Призовавам украинското правителство и западните му партньори да свикат среща на високо равнище, за да предприемат нов подход за разрешаване на замразените конфликти в нашия регион.

Що се отнася до икономиката и бизнеса, регионът се нуждае от инвестиции и финансова подкрепа от западните партньори, което е един вид намеса. Държавите ни трябва да бъдат поканени да се присъединят към европейски формирования като инициативата „Три морета” (Балтийско, Адриатическо и Черно - бел. прев.) и други инфраструктурни програми. Трябва да се създаде и регионален фонд, който да помага за преодоляване на антизападната пропаганда и да защитава свободата на словото.

И накрая, ние имаме нужда САЩ и ЕС да подкрепят нашия регион чрез споделено чувство за солидарност. За целта призовавам партньорите ни да създадат съвместна мисия на високо ниво за защита на свободата и демокрацията в региона. Водещата цел на тази мисия трябва да бъде създаването на единна визия за това как най-добре да продължат историческите процеси на обединение в Европа и освобождаване от заплахи като авторитаризма, външната агресия и незачитането на човешките и националните свободи.

Нуждаем се от нов план за източната част на Европа. Това е в интерес на региона и на всички западни държави, тъй като те се стремят да запазят собствената си стабилност в един несигурен свят.