Да платиш цената
Сега Япония си плаща цената, след като COVID-19 изтри краткосрочните плюсове от „абеномиката“, като бум на туризма, повече достъпни работни места и подновен растеж. Неуспехът на Абе да стимулира компаниите да харчат повече за капиталови разходи остави бизнеса с големи суми кеш, които сега служат като ликвиден буфер за шоковете от пендемията.
Този опит обаче може да накара компаниите да продължат да спестяват средства, вместо да ги харчат за нови бизнес възможности, което на свой ред рискува да забави иновациите и да натежи върху потенциала на страната за растеж – фактор, върху който Абе бе фокусиран чрез третия стълб на програмата си.
Нивото на потенциален растеж на Япония, което през 80-те години превишаваше 4%, потъна близо до нулата през миналата година от около 1% преди началото на „абеномиката“, показват данни на Японската централна банка.
„Дефлационен“ начин на мислене
COVID-19 също така попари и големия експеримент на „абеномиката“ за промяна на японския „дефлационен“ начин на мислене, при който компаниите и домакинствата се въздържат от разходи заради очакванията, че слабия растеж и ниските заплати ще се задържат.
Японската икономика отбеляза рекордно свиване през второто тримесечие на тази година до номинален брутен вътрешен продукт от 507 трлн. йени (4,8 трлн. долара), което е около нивата от 2013 г. и далеч от целта на премиера за 600 трлн. йени.
Нещо повече, с изчерпването на арсенала на ЯЦБ за постигане на труднодостижимата цел от 2% инфлация ръководството на банката е изправено пред предизвикателството да съживява икономиката без амуниции.
Огромният дълг на Япония също ограничава възможността за големи фискални разходи, което може да отслаби икономическото възстановяване, смятат анализатори.
„Япония не успя да нормализира паричната и фискалната си политика, когато икономиката беше в по-добра кондиция“, посочва бившият член а Управителния съвет на ЯЦБ Такахиде Киучи. „Сега си плащаме цената“, категоричен е той.